Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 80

В замяна преподадох на Робърт първия му урок за жените — те не излизат никак евтини.

А след като получи и втория си син в ръцете си, ще го науча колко скъпи можем да бъдем. Може и да ми се оплаква колкото си иска, че цените се били вдигали, и за капризите на времето, но ще остана вярна на правилото: ако иска още деца от мен, ще трябва да ме прелъсти с диаманти.

— Ники!

Аби проследи погледа на Елизабет до отворената врата. Там стоеше Моник, притискаше книга към гърдите си и чакаше, сякаш беше срамежлива или несигурна дали ще я поканят.

— Как е? — попита тя Аби, като кимна по посока на момиченцето.

Изглеждаше толкова разтревожена, че Аби за малко да се усмихне. Ако Дру можеше да я види в този момент, щеше да се съгласи, че Моник се е променила. Преди две седмици никой не би се осмелил да я нарече Ники, а в момента едва ли би могла да се асоциира с друго име. „Аз също ще я наричам Ники — реши Аби. — Името някак си й подхожда.“

— Елизабет е много добре — отвърна Аби и сложи ръка на раменете на момчетата, — но тъкмо обяснявах на Стивън и Андрю, че трябва да я оставим да поспи. — Замълча и сведе многозначителен поглед към момчетата. — Което тя не може да направи, ако продължаваме да шумим около нея.

Ники кимна съзаклятнически, сякаш разбираше, че момчетата бяха извънредно загрижени и прекалено покровителствени.

— В действителност, дойдох да взема Стивън и Андрю — каза бързо тя. — Необходимо е да се направи къщичка за крал Артур и се надявах, че ще ми помогнат.

— Кой е той? — Аби се смути и премести поглед от нея към момчетата.

— Това е жабокът, който хванахме. — Андрю щеше да се пръсне от гордост. — Най-големият в цялата река.

Ники кимна.

— Затова ще се нуждае от клетка поне толкова голяма и здрава, колкото тази, която си направил за твоите жаби.

— По-голямата част направи чичо Дру. — Думите на Стивън бяха отсечени, а зоркият му поглед не се спускаше от нея, също както и на Аби. Сякаш и той очакваше някакво доказателство, че Ники не е повече Моник.

— Може би. — Ники се усмихна мило на момчетата. — Но можем да постигнем всичко, щом веднъж вече сме решили. Защо пък, бих се обзаложила, че ще можете да направите истински палат. Хайде да помислим какво ни трябва… дървени пръчки и жица. Мислиш ли, че ще можеш да ги намериш?

Андрю кимна нетърпеливо и излетя от стаята. Стивън се помая около сестричката си, която захленчи:

— И аз искам да помогна.

Ники се приближи до леглото.

— Разбира се, любима, но нека изчакаме момчетата да свършат с рамката. По-късно двете ще украсим къщичката отвътре. Ще сложим листа от лилии и мъх, ще стъкмим истински кралски дворец.

Елизабет се закиска.

— А ще му направим ли трон?

— Не зная. Трябва да попитаме главния конструктор. Можеш ли да направиш трон, Стивън?

След няколко секунди по лицето му бавно се разля усмивка.

— Както каза, предполагам, че ще можем да постигнем всичко, стига да решим това.

Вдигна поглед към Ники и когато погледите им се срещнаха, Аби сякаш чу едва доловимо изщракване. Дру явно се лъжеше относно нея.