Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 79

Барбара Бенедикт

На деветдесет и първия ден наредих на татко да ми купи билет. Той се опита да ме разубеди, като ме предупреди, че ще отплавам сама, без Рейчъл, тъй като тя трябвало да остане при умиращата си майка, но аз бях твърдо решила да замина. Бях се омъжила, за да избягам от задушаващата ме любов на моите родители, и освен това не смятах да свърша там, където бях започнала.

Отначало завръщането ми в Ривърз Едж ми се стори чудесно. Чувствах се като герой, върнал се с победа от война, докато не осъзнах, че всъщност всички празнуваха появата на сина ми на белия свят.

Робърт се радваше, както дете — на новата си играчка, суетеше се и обикаляше гордо около Стивън. Искаше ми се да му съобщя истината, че детето е на Дру, но проявих достатъчно благоразумие да запазя тази информация за себе си. Вместо това се задоволих само да обявя, че ще прекарам зимата в града.

За мое пълно изумление съпругът ми не се съгласи. Един син можел да подсили рода, а два — да го осигурят, произнесе се по въпроса той.

Говорехме в спалнята ми, Робърт гледаше отражението ми в огледалото. Когато възразих, очите му станаха студени и безжалостни. Настоя да остана в Ривърз Едж и да даря Стивън с братче.

Изсмях се на изображението му в огледалото, бях уверена, че ще мога да го разубедя по някакъв начин, тъй като и преди се бях справяла лесно с него. Казах му, че ще замина за Ню Орлийнз и че с нищо не може да ме спре.

Изразих удовлетворение от неговата мъжественост, но сякаш размахах червен плащ пред разярен бик. Нека ви посъветвам никога да не правите подобна грешка с някой мъж. Такава насмешка е предизвикателство и действа като хвърлена на земята рицарска ръкавица.

Тази нощ Робърт се запи тежко. Наблюдавах в огледалото как лицето му се измени, в очите му лумна огън и без да мога даже да изскимтя, той ме сграбчи за ръката и ме завлече до леглото. Хвърли ме като чувал с картофи, възкачи ми се, разкъса сутиена ми и олигави гърдите ми.

Джентълмените от Юга може и да наричат такова нещо упражняване на съпружеските права, но това, което направи с мен Робърт, си беше истинско изнасилване.

В известен смисъл ми беше приятно, тъй като бе най-близо до чувствата, които някога беше проявявал. Но го направи без мое съгласие, не под мой контрол, а това никога няма да мога да му простя.

Но, съгласна съм, научих важен урок. Не насилвай човек извън границите, които си е поставил, но ако все пак си го позволиш, направи така, че да се почувства виновен и да страда от това. И го накарай винаги да си плаща.

Когато съвсем се изтощи, Робърт явно бе обзет от угризения, но аз направих така, че да се почувства истински виновен. Когато извиненията му прераснаха в молби за прошка, му дадох да разбере, че може да изкупи вината си само с бижута и че само с перли може да ми помогне да забравя чудовищното нещо, което ми направи. И че само ако ми подари рубин, ще легна с него отново в леглото.

Благодарение на съчувствието му сега притежавам исканите перли, една огърлица с фантастично подбрани екземпляри, а кой не би намерил в тях източник на утешение? Установих, че отново съм бременна, следователно, скоро ще получа своя рубин.