Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 52

— Освен ако онзи красив американски приятел на Дру не те покани на такова място. Обзалагам се, че тогава ще изкопаеш някоя стара премяна.

— Не е идвал тук още отпреди войната. Освен това знаеш, че нямам труфила.

— Допускам, че е така — въздъхна жената. — Всичко по-хубаво в къщата винаги го присвоява Моник.

Моника се сви. Как не беше забелязала по-рано, че всички, освен нея, в къщата ходеха с невъзможни дрипи, докато нейният запас от хубави дрехи изглеждаше неизчерпаем? Не беше за чудене, когато Дру помисли, че се любува на себе си пред огледалото. Толкова се бе унесла в мечти, че не беше усетила как постъпва лошо също като Моник.

Е, добре, възнамеряваше да промени това. Погледна към роклята си, в момента изглеждаше повече като прислужница, отколкото като примадона, и затова се поколеба дали да се присъедини към Аби и гостенката й. Ако докажеше на всички, че не се страхуваше от тежката работа и вършеше с удоволствие своята част, може би щяха да я приемат в обществото си.

Влезе в стаята и разговорът спря. Студенината на Сара Джейн я предупреди, че може да я прибави към набъбващия списък с хора, които мразеха Моник.

— Небеса, какво ти се е случило? — Аби зяпна от изненада.

Моника опита да изглади с ръка заплетената си коса.

— Децата и аз премествахме мебели. Исках да те помоля за една услуга, но ще почакам, докато си отиде твоята компаньонка.

— Компаньонка? Не ставай глупава! Семейство Хокинз са наши съседи още от заселването ни. Нямаме тайни от Сара Джейн.

Моника изучаваше с поглед гостенката, докато Аби приказваше. Изненадана откри, че са връстнички със Сара Джейн, а последната не беше изобщо надута, въпреки че се опитваше. Беше се разположила вдървено на самия край на стола. Носеше сива вълнена рокля, но толкова закрита, че се виждаха само лицето и ръцете й. Светлокафявата й коса беше опъната толкова силно назад, че нито един кичур не бе успял да се освободи от стегнатия й малък кок. Ноктите й бяха с маникюр, а пръстите й се бяха вкопчили в каишката на дамската й чанта, сякаш можеше да й се изплъзне.

Въпреки сдържаната си външност Сара Джейн изглеждаше удивително привлекателна. Кожата й беше мека като кадифе, притежаваше най-красивите мигли, за които една жена би могла да мечтае.

— Сара Джейн събира сведения след посещението на преподобния Байърз — Аби побърза да продължи, сякаш се опасяваше, че разговорът ще замре — и ни предложи помощта си, ако се нуждаем от нещо.

„Не ми изглежда така“ — помисли си Моника. Жената я гледаше на кръв, сякаш бе дошла с надеждата да намери Моник окована във вериги.

— Всъщност наминах и заради друга причина. — Сара Джейн заговори на Аби и се обърна с гръб към Моника. — Ела с мен до града следващата седмица. Открих най-привлекателната заложна къща по протежение на цялата Ройъл Стрийт. О, зная какво мислиш за извличането на изгода от бедите на хората, но в Действителност тези северноамерикански са поели бизнеса във всеки свестен магазин в Ню Орлийнз. Едва мога да си позволя да си купя панделка, цените са толкова високи. Но специално в този магазин собственикът е от главата до петите джентълмен от Юга. Кълна ти се, че е толкова приятен, че се кискам всеки път, когато го видя.