Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 53

Моника сподави усмивката си, когато чантичката на улисаната Сара Джейн се изплъзна и падна на пода. Имаше основания да се запита човек докъде бяха стигнали отношенията й с притежателя на заложната къща, жената цялата сияеше.

— Много съм заета — отвърна Аби. — Нямам време да се разходя до града.

— О, можеш да кажеш на твоя Дру Самнър да си приготви веднъж сам вечерята за разнообразие. Даже си мислех и сама да му го кажа. Как, за Бога, очаква малката си сестричка да си намери съпруг, след като е погребана далече в тази стара къща?

— Нещата са добре, както са си, Сара Джейн.

— Кълна ти се, Аби, американец като този днес трябва със свещ да търсиш…

Сара Джейн се спря, когато Аби се изчерви и погледна към Моника. Очевидно не желаеше любовните й похождения да бъдат разисквани пред снаха й. От това, което беше научила за Моник, Моника не можеше да я обвини в нищо.

Часовникът в коридора отброи пет удара и Сара Джейн подскочи като изхвърлена от пружина.

— Как лети времето! — разбърза се тя и вдигна чантичката си. — Откакто мама почина, татко е изгубил мяра за всичко. Ако не се случа около него, до залез слънце ще се е нафиркал до козирката с бърбън.

Излезе забързано от стаята, Аби я изпрати. Моника ги последва отдалече и наблюдаваше раздялата им на вратата. Още веднъж остана впечатлена от привлекателността на жената.

— Толкова е мила, когато се усмихва — каза на Аби, която затвори вратата. — Трябва по-често да го прави.

— Предполагам, че няма много основания за това — отвърна момичето рязко. — Женитбата беше единственият й шанс да избяга от своя баща — алкохолик. Не можеш да очакваш от нея да се усмихва, щом й открадна Робърт.

Значи по тази причина жената се държеше като стара мома — Моник я беше превърнала в такава. Аби потърка ръцете си в полата.

— Имам работа в кухнята. Не мога да си позволя денят ми да премине само в приказки.

— Нека ти помогна.

Аби я погледна внимателно и неохотно се усмихна.

— Може би е по-добре да се измиеш. Намислила съм днес да вечеряме официално.

Моника почувства нотките на възбуда. Досега сядаха сами с Аби всяка вечер в кухнята. Не ставаше нужда да се нарежда масата в столовата, тъй като Дру изобщо не се появяваше. Всяка нощ оставяха яденето му на печката.

— Дру обеща да се върне вкъщи по-рано — продължи Аби с грейнало лице. — Ще изровя китайския сервиз и ще лъсна сребърните прибори. Ще се нагиздим с най-доброто, както при специален случай, така правехме преди войната. Иска ми се Дру да почувства, че не всичко е загубено. Ако не друго, то поне има нас.

Нас. Моника почувства топлотата и остана щастлива, че и тя бе взета предвид.

— В такъв случай нека ти помогна, за да имаш време да се премениш.

Аби сви рамене и тръгна към кухнята.

— Няма да ми отнеме повече от минута да се преоблека с басмената ми рокля на цветчета.