Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 50

Знаеше това, но тънкото му наблюдение я изненада.

— Прав си. Трябваше да се досетя за това.

Мимолетната му, едва забележима усмивка я накара да се запита дали някой някога се беше потрудил да го похвали за нещо.

— Ще ми отделиш ли още малко време? — Искаше да продължат още малко. — Помогни ми да закачим тази карта на стената. — Той хвърли поглед към вратата, сякаш желаеше незабавно да си тръгне. — Мисля, че географията ще й помогне да се научи да чете — продължи тя и повдигна картата. — Да научи за нови места ще стимулира интереса й по-добре, отколкото букварът. Например за Хаваите или за Аляска.

По лицето му се изписа неразбиране. Тя схвана, че колкото и екзотични да бяха двете държави, колкото и вероятността да привлекат и неговия интерес да беше голяма — нямаше да бъдат присъединени към Съединените щати още много години.

— Ето — каза му тя, — хвани другия край на картата, докато я закрепя с кабърчета. Всъщност е по-добре да започнем от североизток, откъдето започва нашата родина. Ти знаеш тези неща: Бостънската чаена компания, Декларацията за независимост, войната, получила отзвук по целия свят.

— Глупости на янките — изпръхтя презрително Стивън.

Моника се видя в чудо какво да му отговори и спечели време, като забождаше картата от своята страна. Трябваше да е предпазлива, дори и в нейното историческо време хората бяха чувствителни, щом се заговореше за Гражданската война.

— Не е съвсем така, Стивън. Трябва да споменем и нашите предци. Те са се борили за нашата свобода и независимост.

— Същото е правел и президентът Дейвис и армията на Конфедерацията.

— Не можеш да правиш сравнение, без да вземеш предвид стремежа да се получи изгода от нещастието на друг човек. Робството е било лошо и е трябвало да му се сложи край.

— Войната не е била за премахване на робството. Чичо Дру казва, че е била за пари. Твърди, че войните винаги се водят за нечие обогатяване.

„Ах, Дру Самнър, този непоправим циник!“ Трябваше веднага да се досетя, че такива разсъждения не могат да възникнат в главата на момче.

— Той говори като бунтовник — каза тя раздразнено. — Мислех, че се е бил на страната на Съединените щати.

— Знаеш добре, че е така. — Изглеждаше като Дру, само че в по-малък мащаб, сините му очи излъчваха същата злоба и ненавист. — Не е могъл да се откаже да бъде войник на страната на американците само защото войната е била вече избухнала. Може би ти можеш да преминаваш към едната или другата страна, когато ти скимне, но чичо Дру е човек на думата. За разлика от теб — да дадеш дума не означава нищо за теб.

Той пусна картата и тя се нави на руло. Тръгна си и Моника посегна да го спре с надеждата, че ще докосне най-съкровените струни на душата му, но се уплаши, че може би никога няма да й се довери, докато я смяташе за Моник.

— Стивън, опитай се да ме разбереш. Аз не съм…

— Само не ми казвай, че не си моята майка. Единствено бебе като Елизабет може да повярва, че си дошла, защото те е пожелала. — Студеният му поглед я смразяваше. — Убеден съм, че такива желания не се сбъдват.