Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 49

Както влачеха сандъка и разчистваха пътя, Стивън блъсна огледалото зад него. То падна на земята и се пръсна на хиляди парчета. Той побеля като платно.

— Огледалото ти. Кълна се, че не желаех… Стана случайно.

— Няма значение — успокои го тя, беше й неприятно от паниката му. — Радвам се, че най-сетне се счупи. Донесох го тук, защото не ми трябваше повече в стаята.

Излъга го най-безочливо. Огледалото й беше свършило добра работа. Изчерви се, като си спомни днешната утрин. Колко унизително беше да си представя как горещите, мазолести ръце на Дру милват тялото й, а той да се окаже на прага на стаята й, втренчил поглед в нея. Не — кръвнишки взор.

— Честно казано — добави за по-убедително, — радвам се, че вече го няма.

Той я погледна така, сякаш току-що му беше съобщила най-спокойно, че е обрала местната банка.

— Помогни ми да занесем това долу и да го сложим в класната стая — смени тя темата. — Искрено се радвам, че намина. Тъкмо се чудех как Елизабет и аз щяхме да се справим сами.

Евтин трик, правеше се на безпомощна жена. В действителност нито един от мебелите не беше по-тежък от тези, които беше качила сама на третия етаж в апартамента си в Ню Йорк. Струваше й се, че да позове джентълменския инстинкт у него би се оказало по-краткият път към сърцето му.

Докато работеха, тя се убеди, че Дру беше прав относно племенниците си. Стивън беше прекалено сериозен, твърде тих и учтив. Сдържаше емоциите си, без да им дава външен израз, и ако в скоро време не намереше отдушник, щеше да избухне. Какво ли беше направила Моник на децата си, че те не й вярваха, по-точно — страхуваха се от нея?

Дру я беше заплашил със затвор. Преувеличаваше ли, или жената беше сторила нещо наистина ужасно?

— Свършихме чудесна работа! — каза му тя, след като положиха и последната маса на новото място. — Стана забележителна класна стая!

Изглеждаше като странна смесица от маси и столове.

— Предполагам, че е хубава — отвърна Стивън учтиво, както винаги. — Но защо чиновете са четири?

Трудно можеше да му убегне нещо от погледа.

— Другите два са за теб и Андрю. Зная, че сте твърде заети, за да се занимавате с уроци, но предположих, че някой път можете да наминете и да проверите дали й върви на Елизабет. Като че ли усвоява материала малко по-бавно. — Това беше явен опит да използва инстинктът му да защитава малката, но трябваше някак си да привлече и него в мероприятието. — Може би ако и вие сте тук, тя няма да проявява такава нервност. Вероятно и вие бихте могли да ми подскажете в случай, че върша нещо не съвсем както трябва.

Преди да успее да й отговори, в стаята влетя Елизабет, нетърпелива да започнат. Моника предложи на Стивън да подреди на рафтове книгите от кутията, докато тя и сестра му се занимават с четенето. Момчето се нацупи, но се зае с работата.

Елизабет сричаше страница след страница от буквара, а той се преструваше, че не им обръща внимание. Когато урокът свърши и сестричката му хукна презглава навън, той се обърна към Моника:

— Тя няма да се научи да чете, ако всеки път се намесваш и я поправяш — й каза дръзко. — Остави я сама да види къде е сгрешила.