Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 5

— Надявах се, че ще дойдеш. — Той стисна ръцете й за по-убедително, движението му беше изискано, също както и гласът му. — Ах, скъпа, толкова време не сме се виждали.

Флиртът като че му беше вродено качество. Казваше „скъпа“ на всички момичета и трябваше да е много заслепена, за да го вземе на сериозно. Познаваше добре неговата леконравност, силно очарование и дяволита усмивка. Въпреки всичко, когато той се наведе да я целуне по бузата, можа само да се отдръпне, за да скрие червенината, бликнала от удоволствието.

Винаги правеше така, като запазваше особено тържествено изражение на лицето си. Но сега с безпокойство прокара ръка през изрусената си от слънцето коса и погледна през рамо към къщата.

— Не исках да бъда аз, но все някой трябваше да те предупреди.

— Да не би Джудит да е решила да продаде Ривърз Едж?

— Тя е болна. Много болна — поклати глава той.

— От какво? От нейния грип, който кара света да се върти около нея?

Погледна я тежко, лицето му стана още по-мрачно.

— Не и този път. Разболяла се е от рак на белите дробове.

За момент взе връх страхът, а след това избликна недоверието. Беше невъзможно. Поне за Джудит. Тази жена беше здрава като бик, за да бъде победена от нещо така обикновено като рака.

— Кой твърди това — доктор Мансън ли? Ще направим консултации при други. Ще опитаме и много лекарства и всевъзможни начини на лечение.

— Прегледала се е при всички познати лекари и те без изключение са единодушни. Остава й да живее най-много месец. — Присви рамене, обърна се и започна да изкачва стъпалата на верандата. — В най-лошия случай може би дори една седмица.

Виновни са само цигарите, мислеше си замаяно Моника. Хората винаги я предупреждаваха, че трябва да ги откаже. „Няма значение — казваше Джудит и махваше небрежно с ръка, — ще си намеря ново тяло. Бог знае, че съм достатъчно богата.“

— Най-добре е да се качиш горе и да я видиш — каза Дерек от прага, като придържаше вратата. — Очаква те.

— Но защо? Нали й казах, че няма да дойда.

— Но вече си тук. — Гласът му звучеше глухо. Странно, но беше така.

Гледаше го в очите и чак сега осъзна, че нямаше никаква представа какво се крие зад светлосиния им отблясък. „Какъв човек живее вътре в теб?“ — попита се тя.

Сведе поглед по загорялото му лице и правилен нос покрай гладко обръсната брадичка към приятната здравина на врата му. Долавяше как дъхът му гали бузата й и в един кратък миг си представи как той я придърпваше с безумна страст все по-силно в своята силна прегръдка.

Дерек се усмихна. Изненадана установи, че прекалено се е доближила до него, сякаш кръжеше като нощна пеперуда около мамеща светлина. След това с широка усмивка влезе покрай него в приемната.

Широкото помещение бе свързано с всекидневната, а изходът му водеше към кухнята и стаите за прислугата. Централно място заемаше широка, вита стълба, която отвеждаше към спалните на горния етаж.

Стилът на Джудит се бе проявил най-ярко на това място. Бели мраморни плочки скриваха дъбовия под, а великолепните перила от кипарисово дърво блестяха от няколкото слоя белоснежна боя. От тавана висеше полилей с имитация на полиран кристал, който подхождаше повече на средиземноморска вила, но не и на имение от юга. Неотдавна се бе върнала от Европа, си помисли със завист Моника и веднага съжали за това. Какво я засягаше как е подредила собствения си дом?