Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 4

Къщата бе строена високо от земята, за да бъде предпазена от пороите. Под островърхия покрив имаше два етажа. Продълговатите прозорци и широките френски врати й придаваха отворен, приветлив вид.

Високи, стройни колони се издигаха от широките стъпала на покритата широка тераса, а други я подпираха в стратегическите точки. Приятелките на Джудит наричаха верандата „витрина на отминалата изящна епоха“, но за Моника човек трябваше да възпита семейството си тук, тъй като домът беше предназначен за смях и любов.

Ривърз Едж се оказа ахилесовата й пета, и за нещастие леля й го знаеше.

С нея смееше да спори единствено за реставрирането на къщата. Едва бяха положили съпруга й Джордж в криптата на фамилия Самнър, и тя се зае да ръководи цяла армия от работници. За кратко време смениха жалузите на всички прозорци и покриха с мраморни плочки превъзходните дъбови подове, а градината и пренебрегнатият белведер бяха разровени, за да построят плувен басейн и фонтан.

Според Джудит Самнър жилището демонстрираше общественото й положение, то бе витрина на нейните постижения, и в резултат на това свое виждане се оказа въвлечена в строителни реновации. Беше се сраснала с това място като гаража с петте коли в него.

За кратко време реставрацията придаде красив вид на Ривърз Едж, но сградата остана все така пуста и с незапълнени пространства, както през онзи дъждовен ден, когато Моника я видя за първи път. Това я потискаше, атмосферата на самота я караше да се чувства някак си виновна за смеха и живота, който бе отнела на залите. Сякаш й нашепваха, че не се нуждаят от италиански мрамор или от съкровища от далечни страни, а само от това да бъдат нечий дом.

А къде трябваше да бъде нейният дом? Всичките й мечти се въртяха около Ривърз Едж. Представяше си, че на това място ще има деца, много деца, катерещи се като маймунки по перилата на верандата. А на върха на широките й стъпала щеше да я чака съпругът й и красивото му лице щеше да засиява в приветствена усмивка, щом приближеше.

Лицето й потъмня, като се сети къде я бяха отвели мислите й. Нямаше надежда някога да изживее своя блян. Джудит щеше да завещае имуществото си на сина на починалия си съпруг и независимо от това какво си мечтаеше или правеше Моника, Ривърз Едж щеше да принадлежи на Дерек.

— Братовчедке! Пристигна ли най-сетне?

Вдигна поглед и се почувства така, сякаш някой й нанесе удар. На прага се бе изправил самият Дерек с ръце, пъхнати в износени къси панталони. Тъмно-русата му брада стърчеше необръсната, а слабото му, мускулесто тяло се подчертаваше от виолетова тениска. Усмихваше се както винаги, което й навяваше мисълта, че той я е чакал цяла вечност само за да я посрещне.

— О, виж ти — гласът му беше дрезгав от вълнение. Слезе бавно по стълбите и я хване за ръцете. — Изглеждаш превъзходно.

Думите му я предразположиха и тя с мъка се удържа да не направи реверанс. Беше висока сто седемдесет и пет сантиметра, имаше излишни тринадесет килограма и едва ли минаваше за знойна красавица, докато Дерек, с доброто си телосложение и тен, приличаше на калифорнийски сърфист.