Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 47

Освен това не беше единственият родител в тази къща.

Задържа се пред стаята на Моник, негодуванието му от нея го погълна. Коя майка не се интересуваше, че синът й има кошмари и колко често? Но Моник не отделяше от времето си за сън за тези „детски брътвежи“. Ако Андрю биваше смутен или уплашен от нещо, тя прехвърляше на по-големия му брат задачата да го успокои.

Стига, търпя предостатъчно. Още преди да се оженят, й каза, че трябва да се промени. В тази къща нямаше място за егоисти. От този момент нататък тя трябваше да влезе в ролята си на майка и да се грижи за децата.

Трябваше да излее изпълнилото го възмущение. Тласна вратата на стаята й и влезе в тъмното. Отсреща трепна пламъкът на свещ, той прекрачи и се спря на вратата. Моник стоеше пред огледалото и се обърна, очевидно стресната от появата му, големите й бели гърди бяха голи. Гореща, забранена сласт пропълзя по него като змия. Опита се да я превъзмогне. Нуждата му да я обладае действаше като отрова, не трябваше никога да й се поддаде отново.

Очакваше, че тя ще се изсмее на усилията му за по-голяма физическа близост и остана изненадан, когато бързо се пресегна към роклята си и закри с нея гърдите си.

— Любуваш се на себе си? — уязви я той и кимна към огледалото ядосано.

— Тъкмо се миех — посочи с поглед към масата, — истина ти казвам.

Дру забеляза сапуна в легена и мократа кърпа отстрани и се почувства като глупак.

— Защо не си лягаш? — попита я остро. — Никога не ставаш преди пладне.

— Аби и аз сготвяме рано и успяваме да свършим, преди да започне горещината през деня. Така ни остава време и за други неща.

— Какви?

— Аби чисти къщата, а аз…

— Не ми казвай, предпочитам да не знам как прекарваш деня. — Можеше да си представи достатъчно добре. Само две седмици след чудесната им сватба беше потърсила отдушник за развлечения. — Само не забравяй споразумението ни, Моник. Ако ти спазиш твоята част, и аз ще удържа на моята.

— Какво съглашение?

Изглеждаше толкова озадачена, че той веднага омекна.

— Помолих те само да се държиш като майка. Знаеш ли, че Андрю всяка нощ сънува кошмари? Не се ли тревожиш?

Тя прехапа устни и отмести поглед. Всеки друг, включително и той, би помислил, че тя има угризения на съвестта си, но в речника на Моник липсваше думата „извинявай“.

— Ами Стивън? — продължи той още по-развълнувано. — Животът му тежи така, сякаш целият свят лежи на раменете му. Забелязала ли си колко рядко се смеят децата, дори Елизабет? За Бога, те са още малки и са твоя кръв и плът. Как можеш да ги пренебрегваш?

Тя вдигна поглед, в очите и се четеше опровержение. Дру също я погледна и за част от секундата спомените му се върнаха към деня, когато беше довел Моник от блатото. Тогава, както и сега, почувства сякаш тя го поглъща с поглед. Тревогите му избледняха, почувства се успокоен и облекчен…