Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 46

А тази вечер, докато вървяхме сами в градината, в което заслепеният, глупав Робърт не вижда нищо лошо, Дру сподели, че скоро ще замине. Приятелите му от университета се били записали в армията и той смятал да се присъедини към тях.

Не можах да издържа на мисълта за разлъката и станах прекалено нетърпелива. Казах му: „Защо се тревожиш за бъдещето? Сега е времето да си починеш и да се научиш да се наслаждаваш на живота. Тук, с мен.“

Стана сериозен. Закле се, че било важно за него да намери своя път в живота, защото само тогава би могъл да предложи женитба на жената, която обичал.

Първата ми реакция беше да узная коя е тази жена и да й издера очите, но настоятелността, с която ме гледаше, ме подсети, че със следващите си думи ще направи признание.

Паникьосах се, не можех да го оставя да сложи край на нашите отношения, затова го хванах за ръката и придърпах към себе си.

Целувката беше божествена, много повече от това, което си бях представяла. Дори и в момента чувствам гъделичкането от възбудата, което завладява пялото ми тяло. Боже мой, ако така ми въздейства само с една целувка, не бих могла да си представя какво ще изпитам с него в леглото.

Но ще стигнем ли до там?

Не мога да преценя дали ме привлича неговата недостъпност. Като предизвикателство, на което не мога да устоя. Моят Дру е с железни мускули, брилянтна чест и самият той се счита за непокварен.

Но Рейчъл е на моя страна.

Дру вдигна племенника си от земята и го положи на леглото, като се стараеше да не го разбуди. Разхвърляните завивки свидетелстваха, че е сънувал лош сън, преди да падне на пода.

Дру знаеше какво е да сънуваш кошмари. Той също се бореше насън с въображаеми противници още от времето на войната и отвратителния концентрационен лагер.

Бледият светлик на неразпукалата се зора очертаваше изпънатото тяло на Стивън в другото легло. Изглеждаше сдържан, дори и когато спеше. Не беше нормално момче да спи в позата на угрижен старец. За Бога, беше още дете, най-тревожните му мисли сигурно се въртяха около това как да избегне наказанието за белите, които бе забъркал през деня.

Погледът на Дру прескачаше ту към единия, ту към другия и гърлото му се сви. Аби се оказа права. Трябваше да прекарва повече време с тях и да им докаже, че най-лошото вече е отминало и че могат да играят и спят спокойно.

Но как да се занимава с тях, като самия него го мъчеха кошмари? И откъде да намери време?

Андрю се размърда, стенейки тихо в съня си. Дру го бодна чувство за вина. Измисляше си хиляди извинения, но не решаваше проблема — децата се нуждаеха от внимание и родителска грижа. Подпъхна одеялото под брадичката на племенника си и се зарече да намери време. На всяка цена.

„Но не днес“ — поправи се наум и заслиза към хола. Следващите няколко седмици беше зает със сеитбата, с поправката на газгенератора, осигуряващ гориво за лампите в къщата; трябваше да потърси начин да подсили брега около пристана и изкуствения залив, които беше изградил по настояване на Моник.