Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 174

„Не се нуждая от Рейчъл. — Псуваше, докато излизаше от блатото. — Щом съм се върнала в миналото, мога да отскоча до тайника в гардероба и да прочета молитвите от дневника ми.“

Мъничето чу разговора на Дарси с Аби на долната площадка на стълбите. След като узна, че щеше да се ожени за леля й, момъкът започна да й се струва значително по-симпатичен.

Очевидно и той изглеждаше много разтревожен. Елизабет сведе поглед към черната книга и се подвоуми дали да не я предаде на него. Ако прочетеше думите на мама, може би щеше да намери някакъв начин да помогне на Ники.

Въпросът беше дали да му повери тайната си. След като бе изгубила доверие на майка си, трудно хващаше вяра на когото и да било.

Дневникът натежа в ръцете й. Ех, да можеше да влезе Моника, за да се усмихне не само с устни, но и с очи!

„Ще чакам Ники да се върне — реши момичето, — но не тук и не с книгата в ръце. Ще я скрия на сигурно място.“

Притисна я до гърдите си и се сети, че имаше само едно скришно място, което знаеха само двете. Обърна се и погледна към гардероба.

Дру наближи къщата и видя сестра си на стъпалата на покритата тераса, вперила поглед към вратата, цялата напрегната от очакване. Започна да се досеща.

Но след това изскочи Дарси и Дру въздъхна с облекчение. Знаеше защо Аби проявяваше нервност. „Господ да те благослови, Дарс!“ — помисли си, като видя как най-добрият му приятел я хвана за ръцете. Видно беше, че той ухажваше само Аби.

— Съжалявам, че се намесвам в разговора ви — извика, преди още да му бяха представили някоя неудобна сцена, — но дали не сте виждали Ники?

Те обърнаха глави, след което се спогледаха и този ням разговор помежду им възроди потиснатото му безпокойство.

— И ние я търсим — започна предпазливо полковникът, — но не е тук.

Вълнението му избухна в тревога.

— Къде е?

— Току-що съобщих на Аби: Елизабет ми каза, че я чула да споменава нещо за Рейчъл.

Дру се изплаши не на шега. Не трябваше да спре само с прогонването на робинята от плантацията, а направо трябваше да я изведе вън от страната.

— Ще отида да видя. — Не биваше да оставя Ники сама при тая жена.

— Ще дойда с теб.

Дру замълча за момент.

— Не, Дарс. Остани със сестра ми и децата. Погрижи се да бъдат в безопасност.

— Но защо? — Аби пребледня.

Дру не остана да я успокоява, беше погълнат от необходимостта да види Ники — невредима и здрава.

Моник наближи къщата. Без новата си обшивка последната имаше занемарен вид, полетата изглеждаха западнали без плувния басейн с бъбрековидна форма и парка. Подсмихна се. За първи път посети Ривърз Едж на седемнадесет години и прояви достатъчно наивност да си помисли, че мястото не можеше и да бъде по-великолепно.

Ох, как жадуваше да се върне към онова имение, което бе възкресила и създала в бъдещето! Беше се улисала в мисли и затова досега не бе забелязала причината за вътрешното си безпокойство. Можеше да се закълне, че преди да замине, филизите на захарната тръстика едва покарваха, но сега стигаха до гърдите й. А насипът около изкуственото езеро дали не беше по-нисък с цели метър и петдесет?