Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 171

Отвратена, за малко да изпусне куклата, но може би съзнанието й не беше докрай замъглено. Хвана конеца и дръпна с всички сили.

Рейчъл се засмя зад нея, като видя, че го отскубна.

— Много е късно. Куклата те доведе тук, а настойката ще те задържи.

— Не!

Моника извика, но на ум. Мускулите й губеха сила постепенно, но бързо. Успя само да изпищи. Какво ли й беше сипала робинята в чая?

Моника понечи да избяга, но краката й натежаха, ръцете й се отпуснаха край тялото и изпуснаха куклата на пода. Проследи я с поглед и забеляза змията. Беше влязла откъм чардака и се прокрадваше към нея, люспите й стържеха напластената мръсотия на пода.

— Вече ти казах веднъж. — Чернокожата се доближи. — Не принадлежиш на нашия свят, а на бога.

— Не! — повтори умолително Моника.

Започна да се бори с черната стена, която се затваряше около нея. Змията приближаваше сантиметър по сантиметър и съскаше нежно, сякаш искаше да накара негърката да побърза.

— Твоя е, о, велики Зомби! — произнесе тя напевно и падна на колене до Моника. — Вика те! — изшептя й. — Сега трябва да отидеш при него.

Моника се свлече безчувствена до куклата и чак сега се сети защо топлината й се стори така позната. Беше получила същото чувство на замаяност при отделянето от тялото си, както онази нощ в стаята на Джудит, когато сложи пръстена за първи път.

Чуваше молитвите на магьосницата като все по-далечни и по-тихи. Видя как змията се плъзна по протегнатата й ръка, но не можа да помръдне.

— Не! — възпротиви се Моника, когато Рейчъл надяна пръстена с брилянта на Зомби върху пръста й. С ужас си помисли за Самнърови и че бе обещала да не ги напуска никога. Мъничето щеше да пропадне без нея, а момчетата, особено Стивън, вече никога нямаше да повярват на жена отново. Трябваше да остане и да научи Елизабет да чете, а малчуганите — как да се забавляват, да помогне на Дарси да спечели сърцето на Аби и… Дру — о, боже, не можеше да понесе раздялата.

Но вече бе твърде късно. С отвратителен, страховит тласък тя почувства, че се издига все по-нагоре и по-далече.

Моник

Нещо не е наред.

Всеки ден става все по-трудно да управлявам живота, който взех от Моника. Понякога, късно през нощта, изпитвам страхове, че моята змия ме е напуснала завинаги.

Само ако можех да си спомня какво се случи по време на последното ми пътешествие. Стори ми се, че яхах вълната на удоволствието цяла вечност и се почувствах неудовлетворена, когато бях захвърлена настрани. Но не мога да си спомня дали видях Моника. Бях сключила сделка с нея, тя винаги бе изпълнявала волята ми безпрекословно, в противен случай как бих се озовала в тялото й?

Чувствам се неспокойна, тъй като усещам, че силата ми отслабва с всеки изминал ден. Богатството на Самнърови се стопи, въпреки че не можах да установя защо или как данъчните власти започнаха да показват засилващ се и нездрав интерес към плащането на данъци от моя страна. А миналата седмица, когато в отчаянието си отидох до скривалището в гардероба си, за да продам още един скъпоценен камък, видях, че липсваше цялата кутия.