Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 161

Щеше да бъде повече от нищо, ако успееше да възстанови приятелството със зълва си. Болеше я, задето я гледаше все наежена и със загриженост. Може би ако Сара Джейн отстъпеше малко, то Аби щеше да приеме Ники като приятелка.

Облече обикновена пола и блуза. Напомни си, че най-важното от всичко бе да прояви търпимост към двете жени. Така бе завоювала обичта на децата и на Дру.

Мислите й отлетяха към съпруга й, което често се случваше през деня. Мислено се сгушваше в него и се учудваше колко бързо и лесно бе завладял сърцето й. Сякаш винаги му бе принадлежала.

Усмихна се, като видя гребена си и четката му за коса в прегръдка на нощното шкафче. Плъзна пръст по златната дръжка. Искаше да почувства още веднъж топлината на докосването му и случайно погледна към своята четка за коса. С неудоволствие забеляза, че за кой ли път нейните косми липсваха.

Нямаше никаква логика. Ако Аби беше минала да подреди, защо беше почистила само нейната четка, а не и тази на мъжа й?

Сякаш някой я повика, тя се завъртя и погледна дългия прозорец. Краката й сами я понесоха. Преди да осъзнае какво правеше, вдигна жалузите и излезе на верандата.

Дори преди да погледне към пътя, знаеше, че там стоеше Рейчъл.

Жената гледаше нагоре към нея и стискаше нещо в ръка. Беше не само доста далече, за да разгледа какво бе то, но и образът на Рейчъл се размазваше пред очите й, така че усещаше само пълната й с омраза и триумф усмивка.

Неприязненият поглед я привлече и дръпна, за втори път краката й не се подчиниха и тръгнаха сами.

Рейчъл се обърна внезапно, за да хвърли поглед към Ривър Роуд. Неочаквано слухът на Моника се възвърна. Чу бързото чаткане на копита на приближаващ се кон и това премахна глухотата й, която тя не бе осъзнала. Сякаш току-що се събуди. Намираше се на върха на стълбите, водещи от верандата. Погледна през рамо, но не видя чернокожата, а само почувства злата й воля.

Избяга към стаята си. Подсъзнателно се досети, че посетителката на спалнята й е била Рейчъл.

Оставаше да си отговори и защо.

Сара Джейн псуваше крантата, тъжен остатък от едновремешните елитни коне от конюшнята на баща й, и щеше да й извади душата, за да ускори крачка. С тази скорост никога нямаше да пристигне в Ривърз Едж.

Струваше й се, че всичко бе тръгнало против нея. Първо баща й се разболя вследствие на пиенето, а след това пристигнаха агентите по имотите, за да преговарят за продажбата на Бел Монд. А сега й се откриваше единствен шанс и тя да позлорадства. Гореше от нетърпение да види реакцията на Моник, когато научеше у кого беше пръстенът й.

Сара Джейн забеляза робинята Рейчъл в средата на пътя, застанала така, сякаш й се препречваше. Какво работа имаше тази ужасна жена, че се прокрадваше около къщата на Аби?

Въоръжена със справедливо негодувание, спря каретата и върза кончето си за близкия стълб на оградата. Приближи с твърда стъпка чернокожата, която се хилеше насреща. Проследи погледа й и забеляза, че най-горе на стълбите, водещи към верандата, Моник се врътна и заприпка към стаята си.

Излезе от кожата си, сметна, че двете пак заговорничеха.