Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 13

„Нищо няма да остане същото — помисли си развълнувано Моника — без преподавателските клюки, без ваканционните игри или тъжната юнска раздяла.“ Отсега нататък животът й щеше да се завърти около Дерек.

Всичките й мечти се сбъднаха. Тогава защо непрекъснато й повтаряха: „Бъди внимателна със своите желания“?

Жадуваше да пропътува през жиците и да се установи край Джералин с нейния здрав разум, но приятелката й вече се сбогуваше с нея, а след последното „Пази се“ със звучно изщракване всичко, което изглеждаше нормално и логично, изчезна.

След като постави слушалката на мястото, Моника се сети, че днес за втори път беше предупредена да се пази. Шофьорът на таксито изчезна от живота й с добро, дали щеше да бъде същото и с Джералин?

Огледа се и не хареса бялото, черното и хрома, с които Джудит бе проектирала кухнята. О, как й липсваше гарсониерата, въпреки пердетата от евтин памучен плат с глуповати шарки и тинестожълтите стени. „Само трябва да направя от това мой дом — настоя пред себе си тя. — Ще ми бъде лесно да декорирам отново, щом Джудит… когато тя…“ Не можеше да понесе мисълта за това.

Господи, беше гладна. Ненаситна! Щом погледът й падна върху трислойната фонданова торта, която отказа на обед, ръцете й се задействаха. Отряза си резен и даже не се затрудни да потърси чиния или вилица.

— Наистина ли имаш нужда от това?

Тя подскочи, страните й се зачервиха и изпусна тортата на масата, сякаш я опари по пръстите.

Дерек се бе приближил отзад, но тя не помръдна от смущение и не се обърна да го погледне.

— Ти си моето момиче — прошепна й на ухото.

Моника възнегодува. Добре си спомни, че той не се лиши от десерт. Но нямаше ли основание един страхотно изглеждащ младеж да помоли жена си да бъде по-елегантна? Беше й казал, че желаеше само най-доброто за нея. Завъртя я и повдигна брадичката й да го погледне, и усмивката му разтопи спотаилото се съмнение.

— Чух, без да искам, разговора ти по телефона. Няма ли да може да дойде твоята приятелка?

Моника поклати глава.

— Бяхме си дали обет, че ще минем през огън и вода, но ще присъстваме на сватбите си.

— Много лошо, че се е случило обратното, макар да не мога да кажа, че искрено съжалявам. Сигурен съм, че тя не одобряваше. Ако бяхте поговорили още няколко минути, щеше да те разубеди да се омъжиш за мен.

— Не беше съвсем така.

Той сви рамене, като че ли знаеше по-добре от нея.

— Исках да кажа, че ми беше много приятно да чуя как се застъпи за мен. Особено като каза, че обичаш Дерек. Никога досега не си произнасяла тези думи. Поне не пред мен.

Моника гледаше към земята — от една страна, поради своята тревога, но също и заради съмненията си. Опита се да каже нещо, но вместо това избухна в плач.

— Джералин преценява, че всичко става твърде внезапно, и е права, нали, Дерек? Имам предвид, че преди няколко дни ти и аз живеехме в различни светове. Как въобще ще се съберем заедно?

— Мислех, че ме обичаш. — Той се отдръпна със стиснати устни.