Читать «Вкусът на Рая» онлайн - страница 103

След като близнаците бяха повити удобно, поднесоха ги на майка им от двете страни на леглото. Седи изглеждаше уморена, но много радостна и Моника се разплака от щастието й. Запримига бързо и вдигна поглед. Дру я наблюдаваше.

— Плача и на сватбите — обясни тя. Чувстваше се като глупачка. — Не мога да се сдържа. Красивите неща ме разстройват. — Той продължи да я гледа, сякаш се опитваше да проникне в нея и да разбере причината за оплакванията й. — Никога преди не съм присъствала на раждане — запелтечи тя. — Необикновено е, нали?

Каквото и да бе отговорил, нямаше да се чуе, тъй като в този момент в стаята влетя Рейчъл и затича напред-назад. Носеше покрита кошница, която постави внимателно на пода.

— Ти! — изсъска Рейчъл. — Намесваш се, винаги се намесваш…

— Стига, Рейчъл. — Дру пристъпи напред, като че ли да защити Моника. — Тук нямаме нужда от теб.

Рейчъл погледна към леглото и Седи притисна синовете си към гърдите си. След това Рейчъл насочи погледа си към Моника и черните й очи проблеснаха само през две тесни цепки.

— Някой ден много скоро ще ти се наложи да дойдеш при мен — каза тя, в гласа й звънна стомана. — Само аз притежавам това, от което се нуждаеш. — Обърна се на пета, грабна кошницата си и напусна стаята.

— Не отивай при нея — предупреди я Седи, шепотът й изпълни с мрачни предчувствия пространството, останало празно след драматичното напускане на Рейчъл. — Тя практикува вуду. Дава, но взима повече.

Моника остана потресена. Проследи с поглед Рейчъл и опита да не се издаде колко беше обезпокоена. Но Седи още не беше свършила.

— Каза ми, че нейният грис-грис ми е направил бебетата и затова били нейни. Аз й отговорих, че няма да дам синовете си да им прави вуду. Но Рейчъл знае кога щяха да се родят и дойде да ми ги отнеме. Видяхте ли, спасихте децата ми.

Вуду ли? Моника се смути, погледна към Дру, но той изобщо не беше обърнал внимание. В момента посрещаше високия чернокож мъж, който постепенно запълваше рамката на вратата.

— Не можах да намеря акушерка — каза той задъхано, — но видях Рейчъл, която се бе отправила насам.

— Няма нищо, Джаспър — отвърна му Дру. — Рейчъл си отиде и всичко е наред. По-добре, отколкото можеше да се очаква. Сега ти трябва да си гордият баща на двама вресливи сина.

„Джаспър е може би съпругът на Седи“ — помисли си Моника, като гледаше как мъжът щеше да се пръсне от гордост.

— Две ли са децата? — попита жена си.

Седи му върна усмивката и Моника разбра, че целият свят беше изгубил значение за съпружеската двойка и съществуваха единствено техните синове. Моментът беше прекалено личен и стана време да се оттеглят. Дру като че ли стигна до същото заключение.

— Почини си до края на деня — каза на Джаспър и тръгна с Моника към верандата. — Имам чувството, че Седи се нуждае повече от теб, отколкото аз.

— Но посевите…

— Могат до почакат. Остани със семейството си. Това е истинското ти място.