Читать «Воинът на светлината — наръчник» онлайн - страница 27

Воинът има своите спомени, но успява да отдели полезното от ненужното: изхвърля емоционалния си боклук.

Негов другар твърди: „Но това е част от моята история. Защо трябва да забравям чувствата, които са сложили отпечатък върху съществуването ми?“

Воинът се усмихва, но не се стреми да изпитва нещо, което вече не чувства. Той се променя и иска чувствата му да се променят заедно с него.

Когато учителят забележи, че воинът е потиснат, му казва:

„Ти не си човекът, който се появява в тъжни моменти. Ти си нещо много повече.

Мнозина си заминаха от този свят — поради причини, които никога няма да узнаем — а ти си все още тук. Защо Бог е прибрал при себе си толкова изключителни личности, а е оставил теб?

В момента милиони хора по света вече са се примирили. Не се ядосват, не плачат, не вършат вече нищо; чакат само да мине времето. Изгубили са способността си да реагират.

Ти обаче си тъжен. Това доказва, че душата ти все още е жива.“

Понякога, по време на някоя безкрайно дълга битка, на воина му хрумва някоя идея и той успява да победи само за секунди.

И тогава се пита: „Защо страдах толкова дълго в тази битка, която бих могъл да реша, изразходвайки два пъти по-малко енергия?“

В действителност всеки проблем, след като вече е решен, ни се струва съвсем прост. Голямата победа, която днес ни изглежда лесна, е била резултат от множество малки победи, които не сме забелязали.

Тогава воинът осъзнава случилото се и спи спокоен. Вместо да се самообвинява, че се е забавил толкова дълго, докато стигне до целта, той се радва все пак, че е успял да я постигне.

Съществуват два вида молитви.

Към първият вид спадат онези, в които се молим да се случат определени неща, като се опитваме да кажем на Бог какво трябва да направи. Не даваме на Създателя нито време, нито му посочваме място за действие. Бог — който много добре знае кое е най-доброто за всеки от нас — продължава да действа така, както той смята за необходимо. И този, който се моли, остава с чувството, че не е бил чут от него.

Към вторият тип молитви спадат всички онези, в които човек, дори и да не разбира пътищата на Всевишния, позволява в живота му да се изпълнят намеренията на Съзидателя. Моли се да му бъде спестено страданието, моли се за радост в Справедливата битка, но нито за момент не забравя да каже: „Да бъде волята ти.“

Воинът на светлината се моли именно по този начин.

Воинът знае, че най-важните думи във всеки език са съвсем кратки.

Да. Любов. Бог.

Това са думи, които излизат лесно от устата ни, а запълват огромни празни пространства.

Но съществува една дума — тя също е съвсем кратка, — която много хора се затрудняват да изрекат: не.

Този, който никога не казва „не“, се мисли за благороден, толерантен, възпитан; защото „не“-то има репутацията на лошо, егоистично, недостатъчно духовно.

Воинът не се хваща в този капан. Има моменти, когато той, казвайки „да“ на другите, казва „не“ на самия себе си.