Читать «Воинът на светлината — наръчник» онлайн - страница 29

Понякога се случва така, че този, който се е борил рамо до рамо с воина на светлината, внезапно се превръща в негов противник.

Първата реакция е на омраза; воинът обаче знае, че слепият боец в битката е загубен.

Тогава се опитва да си спомни добрите неща, които бившият му съюзник е свършил, докато са били приятели; мъчи се да разбере кое го е довело до тази внезапна промяна в поведението му, какви рани са се натрупали в душата му. Старае се да открие кое е накарало единия от двамата да се откаже от диалога.

Никой не е изцяло добър или лош; воинът си спомня за това, когато вижда пред себе си нов противник.

Воинът знае, че целта не оправдава средствата.

Защото не съществуват цели; съществуват само средствата. Животът го е донесъл от неизвестното, за да го отнесе отново в неизвестното. Всяка минута е забулена в тази вълнуваща тайна: воинът не знае откъде е дошъл, нито пък къде отива.

Но той не е на този свят случайно. И затова изненадите го радват, непознатите пейзажи го очароват. Много често той се страхува, но за един воин това е нормално.

Ако воинът мисли единствено за финала, няма да е в състояние да забележи поличбите по пътя. Ако се концентрира само върху един въпрос, ще пропусне много отговори, които са около него.

Затова воинът е всеотдаен.

Воинът знае за съществуването на лавинообразният ефект.

Често пъти е бил свидетел как някой постъпва несправедливо с друг, който не е имал смелостта да реагира. И тогава този човек от малодушие и страх излива гнева си върху друг, по-слаб от него, който от своя страна излива гнева си върху трети, и така се получава истинска верига от нещастия. Никой не може да предвиди последствията от собствената си жестокост.

Ето защо воинът използва сабята си много предпазливо и приема само противници, които са достойни за него. В моменти на гняв той удря с юмрук по скалата и си натъртва ръката.

Ръката му ще оздравее; но мъката на детето, което страда, понеже баща му е изгубил битката, ще остави у него белег за цял живот.

Когато дойде заповед воинът да напусне този свят, той си спомня за всички приятели, които си е спечелил, докато е следвал пътя си. Някои от тях е научил да чуват камбаните на потъналия храм, на други е разказвал истории край огъня.

Сърцето му се натъжава, но той знае, че сабята му е посветена на Бог и че трябва да се подчинява на заповедите на този, в името на когото се е борил.

Тогава воинът на светлината благодари на бойните си другари, поема дълбоко въздух и продължава напред, зареден със спомени от едно незабравимо пътуване.

Епилог

Когато спря да говори, вече се бе стъмнило. Двамата останаха неподвижни, загледани в изгряващата луна.

— Много неща от това, което ми каза, си противоречат — каза момчето.

Тя стана.

— Сбогом. Ти беше сигурен, че камбаните на дъното на океана не са само легенда; но успя да ги чуеш едва когато разбра, че вятърът, чайките, шумът на палмовите листа, всичко това е част от звъна на камбаните.

По същия начин воинът на светлината е уверен, че всичко около него — победите и пораженията му, ентусиазмът и унинието му — е част от неговата Справедлива битка. И когато му се наложи, той ще съумее да използва правилната стратегия. Воинът не се старае да бъде последователен; той се е научил да живее със своите противоречия.