Читать «Воинът на светлината — наръчник» онлайн - страница 28

Ето защо той никога не казва „да“ с устните си, щом сърцето му казва „не“.

Първо: Бог е саможертва. Страдай в този живот и ще бъдеш щастлив в другия!

Второ: Само децата се забавляват. Живей под напрежение!

Трето: Другите знаят кое е най-доброто за нас, защото имат по-голям опит.

Четвърто: Наше задължение е да постъпваме така, че другите да са доволни. Трябва да им се харесваме, дори и това да изисква от нас да се отказваме от важни неща.

Пето: Не трябва да пием от чашата на щастието, защото може да ни хареса, а невинаги ще я държим в ръката си.

Шесто: Трябва да приемаме всички наказания. Виновни сме.

Седмо: Страхът е свързан с тревоги. Няма да поемаме рискове.

Това са заповедите, на които никой воин на светлината НЕ бива да се подчинява.

Голяма група препречва пътя, водещ към рая.

Пуританът пита: „Защо и грешниците са тук?“

Моралистът протестира: „И проститутката иска да се възползва!“

Пазителят на нравствените устои крещи: „Как така ще прощаваме на прелюбодейката, след като е съгрешила?“

Покайващият се разкъсва дрехите си: „Защо е нужно да бъде излекуван слепият, след като той мисли единствено за болестта си и дори не благодари?“

Аскетът се гневи: „Позволяваш на жената да маже косите си със скъпо масло! Защо не го продадеш и не купиш с парите храна?“

Усмихвайки се, Исус държи вратата отворена. И воините на светлината влизат, без да обръщат внимание на истеричните писъци.

Противникът е мъдър.

Винаги, когато може, той посяга към най-лесното и най-ефикасното оръжие: интригата. Когато го използва, не е нужно да полага големи усилия, защото другите работят заради него. Неуместни думи разрушават месеци на всеотдайност, години, посветени на търсенето на хармония.

Често пъти воинът на светлината е жертва на подобен капан. Не знае откъде идва ударът и няма как да докаже, че обвиненията срещу него са фалшиви. Интригата не му дава право на защита: тя го осъжда без съд.

Тогава воинът понася последствията и незаслужените наказания — думата има голяма власт и той го знае. Но страда мълчаливо и никога не си служи със същото оръжие, за да атакува противника си.

Воинът на светлината не е страхливец.

„Дай на глупака възможността да избира между хиляда разума и той ще избере твоя“ — гласи една арабска пословица. Когато воинът на светлината започне да засява градината си, забелязва, че съседът му е наблизо и го следи. Той обича да му дава напътствия как да засади постъпките си, как да наторява мислите си, как да полива победите си.

Ако воинът започне да обръща внимание на онова, което той казва, ще започне да върши работата, която се оказва чужда; идеята за градината, която сади в момента, ще бъде не негова, а на съседа му.

Ала истинският воин на светлината знае, че всяка градина си има тайни, които само търпеливата ръка на градинаря може да разгадае. Ето защо той предпочита да съсредоточи вниманието си върху земята, дъжда, сезоните.

Знае, че глупакът, който дава напътствия за чуждата градина, не се грижи за собствените си растения.

За да се бориш, трябва винаги да държиш очите си отворени. И да имаш верни другари до себе си.