Читать «Последната енциклопедия» онлайн - страница 43

— Разбирам, че имаш причини да заминеш — каза тя след малко, като продължи да го наблюдава. — Би ли ми разказал за тях? Дали изобщо би искал да говорим за това?

Той поклати глава.

— Ясно — рече тя с нежен глас. — А имаш ли нещо против да ти кажа какво мисли Там Олин за това?

— Разбира се, че не — отвърна той.

Чиниите им заедно с храната, която бяха поръчали, се издигнаха върху повърхността на масата. Тя погледна за миг своите, а после спокойно се взря в него.

— Ти видя Там — каза Аджийла, когато започнаха да се хранят, и мекотата в гласа й отстъпи място на някаква увереност, която съответстваше на властността в нейната походка. — Видя колко е стар. За теб една година или няколко може и да не изглеждат толкова много, обаче той е твърде стар. Той просто е много стар. Той трябва да мисли какво ще стане с Енциклопедията, ако няма кой да я поеме след… след като престане да бъде директор.

Докато Аджийла говореше, той наблюдаваше като омагьосан очите й. Бяха в такова синкавозелено, което сякаш нямаше дъно и отразяваше цвета на дрехите й.

Секунда след като тя млъкна, сякаш очаквайки отговор от него, той каза:

— Някой друг ще трябва да поеме Енциклопедията, нали?

Тя поклати глава.

— За сега няма такъв човек. Съществува Съвет на директорите, който ще поеме властта и ще я управлява. По план Съветът е трябвало да поеме властта след смъртта на Марк Торе. Тогава Марк открил Там Олин и променил тази част от плана. Ако обаче сега Там умре без наследник, Съветът ще поеме властта и от тук нататък Енциклопедията ще бъде управлявана от него.

— А това е нещо, което ти не искаш да се случи?

— Разбира се, че не искам! — Гласът й стана твърд. — Там е работил цял живот, за да насочи Енциклопедията към това, което тя всъщност следва да прави, вместо да я остави да се превърне в една управлявана от комисия библиотека! Какво мислиш, че бих искала?

Сега очите й станаха съвсем зелени с онзи рядък отблясък, който може да оцвети пламъците от дървата в някой лагерен огън. Хал изчака още една секунда, за да й даде възможност да чуе ехото от собствените си думи в ушите си, преди той да й отговори.

— Трябва да искаш всичко, което ти е на сърце — каза той, повтаряйки онова, на което бе научен и в което вярваше.

Очите й гледаха изгарящо неговите още една секунда, а после тя сведе поглед надолу към чинията си. Когато проговори отново, силата на гласа й също бе паднала надолу.

— Аз… ти не разбираш — рече бавно тя. — За мен е много трудно…

— Но аз наистина те разбирам — отвърна Хал.

— Нали ти казах, че един от моите възпитатели беше екзотик. Той се казваше Уолтър Наставника.

От уроците на Уолтър той знаеше, че онова, което Аджийла има предвид, е, че й е трудно да го моли да остане на Енциклопедията, колкото и явно да беше, че го желае. Като екзотичка, на нея още от детството й би трябвало да й внушават никога да не се опитва да влияе на други хора. Това бе заради убеждението на екзотиците, че участието в историческия процес, било то и в най-малка степен, разрушава яснотата на погледа на изолирания и безстрастен наблюдател; а основната причина за съществуването си екзотиците виждаха в това, да начертават ходовете на историята изолирано и безстрастно. Те бленуваха единствено за някакъв завършек, към който могат да ги доведат тези ходове. Както обаче самата вече си бе признала повече или по-малко охотно, помисли си Хал, тя беше една странна екзотичка.