Читать «Последната енциклопедия» онлайн - страница 42

Докато съобрази как да премести стаята си по-близо до столовата и да стигне до там, Аджийла вече го чакаше. Както си вървеше по късия коридор, който сега водеше от входната врата на неговата стая до входа на столовата, той изведнъж осъзна, че вероятно това е последният път, когато ще я види, преди да замине от тук. Двата изминали дни бяха направили много, за да я изместят в ума му от категорията на човек, принадлежащ само на Енциклопедията, към човек, когото познаваше — и към когото изпитваше известни чувства.

В резултат възприятията му сега бяха изострени. Откакто се помнеше, неговите възпитатели го бяха тренирали да наблюдава; и докато той се срещна сега с нея, докато разговаряха и докато тя го водеше към една маса в празния край на помещението, той я виждаше такава, каквато вероятно трябваше да я види от самото начало.

Изглеждаше като че ли неговото виждане за нея се бе фокусирало. Забеляза колко изправена стои и как, докато го водеше към масата, върви с нещо като властен вид — определено с такова излъчване на твърдост и решителност, което бе почти чуждо за един екзотик. Днес беше облечена в зелено — със светлозелена туника, която стигаше до средата на бедрата й и плътно обгръщаше тялото й, над дълга до глезените пола, която бе разцепена от всички страни, така че при всяка крачка разкриваше тясно прилепнали панталони в по-тъмнозелено. Цветът на туниката бе на млада пролетна трева. На фона на хладното перленосиво на светлинната стена в далечния край на столовата раменете й изглеждаха прави. Светлорусата й коса бе събрана в конска опашка с една полирана дървена шнола, която разкриваше строежа на дървото. Конската опашка танцуваше върху раменете на туниката, повтаряйки с движенията си вълнистите гънки на полата. Тя стигна до масата и седна, а той зае платформата срещу нея.

Когато решиха какво ще се хранят, тя пак го запита как е прекарал сутринта с Енциклопедията, а той отговори лаконично, понеже не желаеше да се впуска в подробности за това как наученото е засегнало толкова дълбока струна у него. Тъй като я наблюдаваше, по лекото присвиване на очите й разбра, че тя е забелязала неговата сдържаност.

— Не съм искала да любопитствам — каза тя. — Ако предпочиташ да не говориш за това…

— Не, не, не е това — отговори бързо той. — Просто умът ми е се е разпилял във всички посоки.

Аджийла го заслепи с неочакваната си усмивка.

— Няма защо да се извиняваш — рече. — Просто го отбелязах. Колкото до начина, по който се чувстваш, Енциклопедията влияе така на мнозина изследователи.

Хал бавно поклати глава.

— Аз не съм изследовател — отговори той.

— Не бъди толкова сигурен — внимателно възрази тя. — Е, размисли ли дали все още искаш да продължиш и както възнамеряваше, да си тръгнеш от тук само след няколко часа?

Хал се поколеба. Не можеше да си признае, че би предпочел да остане, без да изглежда, че я подканва да го убеждава да остане. Изведнъж той напълно проумя самия себе си. Неговият проблем се криеше в нежеланието му да й каже, че трябва да тръгне, че няма никаква друга възможност, освен да си тръгне. Уловен между тези свои мисли, никоя от които не искаше да сподели, Хал продължи да мълчи.