Читать «Последната енциклопедия» онлайн - страница 45

— Толкова ли е стар? — облещи се в нея Хал. — Той трябва да е по-стар и от Там Олин.

Тя внезапно стана сериозна. Усмивката изчезна от лицето и гласа й.

— Не. По-млад е — но само с няколко години. — Тя поклати глава. — Разправят, че дори когато е бил съвсем млад е имал вид на човек, който не остарява. И още тогава е бил блестящ — дори сред неговите връстници на Екзотиките. Но ти почти позна. Когато пристигнах тук, открих, че дори Там Олин смята Падма за по-възрастен от него. Това обаче не е вярно. Толкова стар човек като Там, а и въобще такъв като него не е имало — никога. Дори и Падма.

Той я изгледа доста скептично.

— Все пак има четиринайсет свята — рече той.

— Знам — отвърна тя. — Само че в Последната Енциклопедия няма данни за човек, който в момента да е на над сто и осемнадесет години. Там е на сто двадесет и четири. Само волята му го държи все още жив.

Той долови в гласа й призив да влезе в положението на Там. На Хал му се искаше да й каже, че ще опита, но отново не се довери на себе си, за да вложи в думите си онази увереност, на която можеше да разчита, за да я убеди.

— Ти обаче ми разправяше как си дошла тук — каза вместо това той. — Рече, че си била една от особняците. Какво имаш предвид? И какво общо има с това Падма?

— Именно една негова идея ни създаде — мен и останалите — каза тя. — Всичко е започнало много отдавна с нещо, което е станало между него и Донал Грейм — когато Донал е бил жив, а Падма — все още млад. После, случилото се помежду им накарало Падма да почувства, че той е бил твърде млад и твърде самоуверен, за да забележи нещо важно — че Донал е притежавал нещо, което Падма е трябвало да долови и от което да се възползва. Нещо жизненоважно, казваше той, за изследванията, които вече от три столетия провеждаме на Екзотиките. Това са били собствените думи на Падма пред парламента на двата екзотични свята преди четиридесет години. Най-подир, Падма започнал да смята, че Донал може би е бил прототип на същото онуй нещо, което ние търсим — онзи еволюирал човешки вид, който винаги сме мислели, че човечеството най-накрая ще създаде.

Хал се намръщи, опитвайки се да проумее. Знаеше за Донал от общата история и от разказите на Малачи. Самият Донал никога не го бе впечатлявал особено, въпреки триумфите си. Измежду представителите на рода Грейм от Форали на Дорсай, чичовците на Донал — Йън и Кенси — бяха тези, които пленяваха въображението му. Въпреки това неприятното усещане, че това име би трябвало да му е познато, продължаваше да го тормози на прага на съзнанието му.

— Падма — продължи Аджийла, — чувствал, че екзотиците трябвало да потърсят какво са пропуснали да съзрат у Донал, и тъй като Падма бил невероятно уважаван — щом си имал за учител екзотик, знаеш какво означава думата уважаван на Мара и Култис — освен това предложил вариант, който никога до сега не бил изпробван и всички се съгласили той да направи един експеримент. Аз и някои други като мен сме били елементи на този експеримент. Той избрал петдесет от най-интелигентните деца на Екзотиките, които успял да открие, и уредил да ни възпитават при специални условия.