Читать «Последната енциклопедия» онлайн - страница 163

Тук нямаше толкова много свободни камъни. Катереше се най-вече по гола скала, като се придвижваше бърже, а игловата пушка се люшкаше на гърба му, крепена там от ремъка, който Хал бе прехвърлил през гърдите си. По лицето му изби пот, която го охлади така, че се почувства гол на сухия планински въздух. Установи, че диша дълбоко и равномерно. Беше минало много време, откакто се беше напрягал физически, точно по този начин, и усещаше тялото си напрегнато и тромаво. Ранните навици от тренировките обаче живееха нейде дълбоко в него и той чувстваше как въздухът нахлува мощно в дробовете му, а сърцето му бие бързо, но равномерно. Изкачи се ловко в тясното гърло на комина и от катерене на четири крака по стръмния склон премина към алпийско катерене.

Коминът беше висок девет-десет метра, като се стесняваше рязко, докато към върха, точно под горния хребет беше не по-широк от метър. В началото на изкачването той се насили да спре и да задиша дълбоко, за да накара сърцето си да забие по-бавно и да изпълни изтощените му тъкани с кислород за предстоящото усилие.

Истинският проблем беше игловата пушка. Нормалната процедура щеше да бъде, когато се изкатери на горния хребет, да я издърпа след себе си. Само че не разполагаше с въже, за да я вдигне. Спря за миг, изчислявайки на ум разстоянието между хребета над главата му и онова място по-нататък, откъдето беше дошъл огънят на конусните пушки. Освен ако беше такъв кутсузлия, че някой от милиционерите да се окаже точно над него в същия момент, звукът от хвърленото оръжие, когато то падне върху плоската скала на горния хребет, не би следвало да се разнесе толкова далеч, че да привлече вниманието им.

Отстъпи надолу и назад от основата на комина, докато намери място, където можеше да стъпи сигурно, а после свали от гърба си игловата пушка, за да се увери, че предпазителят е пуснат. Беше пуснат и Хал хвана здраво с две ръце пушката за цевта откъм дулото, завъртя я и я запокити нагоре. Тя изчезна от погледа му с далечен трясък върху горния хребет.

Зачака, ослушвайки се. Не се чу обаче шум от някой, който да приближава, за да проучи какво е станало. Хал започна да се катери.

Бяха минали повече от четири години, откакто мускулите му бяха вършили този вид работа и те откликваха твърде бавно. Изкачваше се изключително предпазливо, като проверяваше и препроверяваше всеки хват на ръката си и всяко поставяне на крака си, впил очи в червеникавата, огладена от времето скала само на няколко пръста от лицето му. Докато се изкачваше, старите рефлекси и познатите умения се завръщаха малко по малко. Сега беше подгизнал от пот и ризата лепнеше по гърба и раменете му. Дишаше тежко. Изкачването обаче не ставаше присърце и нещо от по-раншното удоволствие от подобни завоевания на отвесното пространство — ръка по ръка нагоре — се пробуди отново у него.

Най-подир излезе от сянката на комина на горещото слънце, огряло хребета отгоре и легна задъхан там. След малко долетя лек ветрец и приятно го охлади. Дишането му се забави. Огледа се наоколо за игловата пушка и я видя да лежи в обсега на лявата му ръка. Придърпа я към себе си и приседна.