Читать «Последната енциклопедия» онлайн - страница 161

Ясно беше, че тя говореше, че за него вече е отминал един етап, че е направил крачка… — и преди да може да обмисли и по-нататък, видя, че Джейсън е застанал край пътя, държейки юздите на едно от магаретата. Хал подгони с вик своите собствени животни напред и се изравни с Джейсън и неговите магарета.

— Какво става? — викна той.

— Паднала подкова — обясни Джейсън. — Трябва да е станало веднага след тръгването. Ще трябва да прехвърлим товара на друго животно.

Деветнадесета глава

Магаретата бяха разделени на две редици, като онова с падналата подкова беше първото от редицата на Джейсън. Планинската пътека, по която вървяха, на някои места беше широка само за едно животно и движението на цялата редица се блокираше, докато то не се върне обратно в редицата.

— Хауард, можеш ли да я върнеш назад? — запита Джейсън. — Аз ще задържа останалите.

Хал приближи и започна да примамва магарицата да се премести от твърдия път на халтавите камънаци на планинския склон под пътя, така че да може да я извърти и да я поведе назад.

Те вървяха по стръмния склон към един планински проход, следвайки пътека, която явно не беше използвана от предната есен. Пътеката беше засипана със зимни остатъци — клончета, иглички и шишарки от докараните на планетата вариформи на иглолистни дървета, които би трябвало да облекат тези високопланински склонове в умерените зони на Хармония. Само че пътят изглеждаше, че е съществувал само няколко години и то за да бъде използван в хубаво време. Той се възползваше от естествените равни места наоколо, като се виеше нагоре и надолу, но винаги клонеше на юг.

Стръмният сиво-кафяв склон под твърдата и плоска повърхност на тясната пътека се спускаше рязко надолу в разстояние на повече от триста метра до един каменист хребет и отвесно пропадаше още толкова до откритата далеч под тях планинска река. Над пътеката склонът ставаше не толкова стръмен и съответно бе обрасъл с дървета — редки, но достатъчно много, така че петдесетина метра по-горе растителността напълно скриваше от очите гледката на един къс, но по-висок хоризонтален хребет, който в последните неколкостотин метра вървеше успоредно на пътеката.

В този момент отрядът на Рух следваше външната извивка на гръдта на планината. Бавнодвижещата се редица от хора пред Хал и Джейсън изчезваше вляво зад извивката на планината. Когато Хал обърна животното, видя назад няколко километра открита планина покрай една отвесна гънка в скалата, която на мястото, което току-що бяха отминали, имаше дванадесетина метра широко врязване навътре. Вдлъбнатината се стесняваше рязко нагоре, докато се превръщаше отначало в пукнатина, а сетне в тесен комин и се изкачваше до скалистата повърхност на разположения над тях хребет. Зад тях дърветата също бяха по-малко и целият склон — чак до залесения хребет отгоре — лежеше открит за окото. Въздухът беше сух и ясен, така че разстоянията изглеждаха по-малки, отколкото бяха в действителност, под едно небе, на което имаше само няколко бързодвижещи се малки облачета.