Читать «Последната енциклопедия» онлайн - страница 162

— Така… така… — успокояваше Хал магарицата, докато я насочваше по ронещия се камънак на пътеката към края на редицата животни, където можеше да я качи отново на пътеката. Стигна до края и я подкара нагоре. Когато се обърна, видя, че Джейсън е издърпал магарето, което следваше в редицата животното на Хал. Сега цялата задна половина от тази редица чакаше търпеливо, а Джейсън бързо се катереше по скалата, за да дойде при Хал.

— Можем да вкараме Дилайла, за да заместим тая… — започна Джейсън, когато се качи на пътеката до Хал — и изведнъж въздухът се изпълни с писъци.

— Долу! — извика Хал и го събори на склона под издатината на пътеката. Заострени парченца от ронливата скала забоцкаха Хал през ризата и панталоните. Няколко от натоварените магарета по-нататък по пътя се запрепъваха надолу по склона или бавно подгънаха колене и легнаха свити на пътеката. Писъците престанаха, а настъпилата внезапната тишина бе потресаваща.

— Конусни пушки! — Гласът на Джейсън беше висок и странен. — Горе има милиция!

Напрегнатото му лице се взираше към скрития зад дърветата хребет. Той изхвърча до предпоследното магаре в редицата, което носеше техните собствени вещи и се вкопчи в товара му, докато не издърпа повереното му оръжие. Плъзна се надолу и пак залегна до Хал.

— Това няма да ти послужи за нищо на такова разстояние — каза Хал. Оръжието на Джейсън беше една стара иглова пушка, която бе точна до шестдесет-седемдесет метра, но неефективна на два пъти по-голямо разстояние.

— Знам — изпъхтя Джейсън, като все още се взираше към скрития хребет. — Само че те, може би, ще се спуснат към нас.

— Трябва да са си загубили акъла… — започна Хал, водейки се от уроците, които бе попил като дете, и в този момент хрущенето на нечии обувки по ронливата скала ги накара да обърнат глави надясно.

Видяха Лейтър Улън, един от по-младите мъже в отряда да бяга, превит надве, към тях.

— Видяхте ли нещо? — попита той запъхтян, като най-накрая спря над тях.

— Лягай! — викна Хал, но вече беше късно. Пищящите звуци отново изпълниха ушите им и Лейтър падна, изпускайки собствената си иглова пушка. После се завъргаля, все едно че нямаше кости, надолу по склона. Хал скочи подире му, улови го и видя, че е несъмнено мъртъв. Три конуса си бяха пробили път през гръдния му кош, а един бе направил бразда отстрани в главата му. Хал сграбчи падналата пушка и като се приведе, за да се възползва от прикритието на пътеката над себе си, се затича назад по склона натам, откъдето бяха дошли.

— Къде отиваш? — чу той да вика подире му Джейсън. Само че нямаше дъх, за да отговори.

Той търча по полегатия сипей, докато извивката на планината започна да затулва от погледа онази част от хребета, откъдето бяха изстреляни конусите. Беше се върнал пак до вдлъбнатината, гънката в планинската скала, която водеше право нагоре към цепнатината и комина. Вече в безопасност от наблюдение от страна на въоръжените хора горе, той изскочи пак на пътеката и започна да се катери право нагоре в цепнатината.