Читать «Сънят» онлайн - страница 85

— За какво си мислиш? — попита Даяна след дълга пауза.

— Ти би трябвало да спиш вече. — Той я прегърна силно.

— И ти също. Какво не ти дава да заспиш?

— Мисля си за проклетите номера, които някакъв идиот ти погажда.

— Нови предложения?

— Не, но утре мисля да ида при Джил Торп. Еди не ми помогна, но Джил може и да знае някоя клюка. Едно време знаеше как да научава разни неща. — При спомена Колби мрачно се усмихна.

— Кой е Джил Торп?

— Преди двадесет години беше шериф на околността. Двамата с него бяхме в неприятелски делови отношения, както ти би се изразила.

— Какво означава това?

— Всеки път, когато се занимавах с някой малък бизнес на Ривър Роуд след полунощ, Джил Торп се чувстваше задължен да ме спре. Освен това не му харесваше, че карах през града с два пъти по-висока скорост от разрешената или пък как се замесвах в бой, или че се мотаех с Еди Спунър.

Даяна се размърда.

— Оставам с впечатлението, че не изпитваш неприязън към него.

— Така е. Казах ти, бяхме неприятели, но Торп винаги играеше честно, за разлика от някои други. Понякога, след като прекъсваше някоя наша надпревара, ме караше да седна в старата очукана патрулна кола и си говорихме. Той умееше да ме накара да му разказвам неща, които никога не бях споделял с другите. Именно Джил предложи да отида в армията.

— Да не би да се е превърнал в нещо като баща за теб?

— Отношенията ни не бяха съвсем близки, но понякога, когато имах нужда някой да ми каже, че съм отишъл прекалено далеч или да ме предпази от неприятности, които биха ме докарали до затвор, той беше наблизо. Така или иначе, длъжник съм му.

— Поддържате ли връзка?

— До известна степен. Пращаме си коледни картички. От време на време по някое писмо. Както ти казах, отношенията ни не бяха много близки. Но той не беше посредствено ченге. Имаше си начини да се добира до информацията. Утре ще поговоря с него.

— Колби?

— Хм?

— Въпреки всичко, едно нещо ми се струва нелогично.

— Какво?

— Това, че ги погаждат на мен, а не на теб.

Той погали ръката й.

— Скъпа, казах ти, всички, които ме познават, лесно биха се сетили, че най-бързият начин да се доберат до мен, е чрез теб.

— Не съм сигурна.

Той осъзна, че тя не се чувстваше достатъчно силна, наведе се и я целуна. Тази жена беше слабото му място, а тя дори не го подозираше. А може би така беше по-добре. Жените стават истински дяволи, щом почувстват, че имат реална власт над даден мъж.

Колби се чудеше дали той самият не се превръщаше в слабост за малката сдържана амазонка в прегръдките му.

Единадесета глава

На следващата сутрин Даяна се чувстваше като в небрано лозе. Колби беше отишъл с джипа до ранчото на Торп. Брандън и Робин бяха излезли на излет, но без Спектър този път.

До единадесет часа Даяна се тревожеше за резюметата, които възнамеряваше да изпрати по електронната поща през седмицата.

— Какво ще кажеш да се разходим до къщата, да ги вземем и да ги занесем в пощата, Спектър?

Кучето лежеше на входната площадка и се наслаждаваше на утринното слънце. Не изглеждаше много ентусиазирано от предложението за разходка, но се подчини и стана на крака.