Читать «Сънят» онлайн - страница 72

Погледът на Маргарет Фулбрук се смекчи от спомени.

— Да, дъщеря ми беше много красива. И много жизнена. Ако не беше баща ти…

Брандън не дочака да довърши.

— Извинете, госпожо Фулбрук. Трябва да напазаруваме. — Той хвана Даяна подмишница с хладния маниер, който Колби би демонстрирал в тази ситуация и се отправи към входа на хранителния магазин. Даяна не се опита да го спре.

— Къде си мислиш, че отиваш, млади човече? — извика след него Маргарет Фулбрук. — Върни се веднага. На теб говоря. Хари, спри го. Веднага го спри.

Хари се изпречи на пътя им тромаво като стария кадилак. Малките му очи бяха присвити в очакване.

— Чу ли, хлапе? Тя иска да говори с теб. Прави, каквото ти казва, или ще получиш това, което получи баща ти една нощ, когато беше на твоите години.

Брандън пусна ръката на Даяна. Тя усети, че той се подготвя.

— Не се тревожи, Брандън — спокойно му рече тя, — баща ти каза, че Хари е голям, но много муден. И ако преди двадесет години не успял да хване баща ти, то сега той вече е като желе.

Пълното лице на Хари се набръчка от ярост.

— Муден, аз? Ще ви покажа кой е муден. — Той вдигна месестата си ръка с поглед впит в Брандън. — И ти си като него, по дяволите. Съвсем същият. Сигурно те е научил на някои внезапни удари. Но аз ще те надвия. Да видим.

Брандън изчакваше. Не сваляше поглед от противника си. Даяна се обърна и видя смразяващия поглед на Маргарет Фулбрук.

— Това изпълнение със сигурност ще ви гарантира, че никога повече Брандън няма да ви проговори, госпожо Фулбрук.

— Искам да говоря с него. Трябва да говоря с него. Сега, когато го видях, трябва да говоря с него. Не разбираш ли?

— Разбирам. Но първо, кажете на Хари да се отдръпне. — Даяна усещаше как се събират зяпачи. — Ако се пролее кръв, това ще е краят, госпожо Фулбрук. Никога вече няма да видите Брандън.

— Но той си тръгваше — изхленчи госпожа Фулбрук. — Опитах се да говоря с него, а той си тръгна.

— Само защото започнахте да хулите баща ми — обясни Брандън, но не сваляше поглед от Хари. — И аз искам да говоря с вас, госпожо, но няма да ви позволя да кажете и една дума срещу баща ми.

Настъпи напрегната тишина и Маргарет Фулбрук въздъхна дълбоко.

— Отдръпни се, Хари.

— Но, госпожо…

— Казах, отдръпни се.

Хари беше явно много разочарован и неохотно се подчини.

— А сега върни се, момче, и ела да поговорим.

Брандън бавно се обърна.

— Давате ли дума, че няма да критикувате татко?

— Трудно ще е да не го критикувам — призна госпожа Фулбрук. — От двадесет години го правя. Но ще се постарая. А сега ела тук, нека отново погледна очите ти.

Даяна леко се усмихна, докато Брандън вървеше към баба си.

— Аз ще напазарувам, докато вие пийнете кафе — рече тя. Но нито Брандън, нито Маргарет Фулбрук й обърнаха внимание. Те бяха твърде заети да се гледат един друг в очите.

След час Брандън, потънал в мисли, остави Даяна и Спектър пред къщата й. По обратния път той почти не говореше, но проговори, когато Даяна понечи да слезе от джипа.

— Какво мислиш за нея, Даяна?

Тя седна на седалката обратно и се загледа в напрегнатото и загрижено изражение на Брандън.