Читать «Сънят» онлайн - страница 70

— Мисля, че иска да излезе.

Колби отвори очи.

— Тогава защо не го изведеш?

— Защото ти си от външната страна на дивана. За теб е по-лесно да станеш и да го пуснеш да излезе.

— По-скоро ще завали сняг през август, отколкото аз ще направя услуга на това куче. Имам много по-интересни неща за правене тази сутрин. — Той плъзна топлата си длан по бедрото на Даяна.

— Да го пуснеш навън сутрин не е точно услуга. А необходимост.

Спектър потвърди думите й с още едно изскимтяване.

Той премести студения си нос нагоре по гърба на Колби и събра дънковата риза на кълбо.

— Добре, добре, предавам се. Мога да преживея всичко, но не и мъчението от мокрия нос на едно куче. — Колби се изправи и се протегна. — Хайде, голям лигав звяр. Навън. Може и да те използвам в някоя от книгите си тези дни, знаеш ли?

Спектър се втурна напред ентусиазирано. Даяна чу външната врата да се отваря и затваря и си помисли колко е хубаво сутрин до нея да се събужда мъжът, когото обича. Една жена лесно се пристрастява към този лукс. Би било опасно да прекалява с удоволствието.

Тя отвори очи и видя, че Колби стои до дивана и събува дънките, с които беше спал. Върху голите му и силни рамене танцуваше светлината на утрото. В погледа му проблясваше решимост и чувство за собственичество, което я накара да потрепери.

За миг времето сякаш някак странно беше спряло, както понякога се случваше, когато беше с Колби. В очертанията на лицето му тя забеляза неизмеримо желание и почувства вълните на яростната му страст към нея. Той беше толкова силен, легендарен войн, мъж, който доминираше над всичко и всеки наоколо. Внезапно си представи, че е въвлечена в битка.

Беше заловена, хваната в капан и окована.

Тогава Колби й се усмихна с топли сиви очи и мързелива утринна чувственост.

Да, той беше опасен, помисли си тя. Но как да му устои? Даяна разтвори ръце към него и той веднага се приближи.

Дълго след това Колби отново се измъкна от дивана като търкаше брадясалата си брадичка.

— Лошо, забравих да взема самобръсначка. Нямаше да имам този проблем, ако живееше с мен.

— Можеш да използваш моята.

— Мисля просто да го направя. Да ти е за урок, че си толкова твърдоглава и не искаш да се преместиш при мен. После ще спретнем една закуска, а след това ще трябва да свърша малко работа днес. Заради това или онова в последно време нищо не съм написал. Мисля да изритам хлапетата от къщи за деня, да заключа вратите, да си направя една голяма кана с кафе и да прекарам известно време, занимавайки се с това, което трябва да направя това лято.

— Колби?

— Хм?

— Радвам се, че снощи дойде. Иначе щеше да е една много дълга нощ.

Той се наведе и я прегърна, притискайки я силно.

— Радвам се, че миналата нощ ти имаше нужда от мен, поне малко. Защото и аз имах нужда от теб.

Тя остана прилепена до него, докато Спектър не започна да драска по вратата.

Три часа по-късно Брандън се появи с джипа. Спектър се втурна навън яростно при познатия шум на двигателя, но когато видя кой е на волана, веднага изгуби интерес и се отказа от атаката си.