Читать «Сънят» онлайн - страница 69
Джейн Ан Кренц
Тя лежеше неподвижно и учудено го наблюдаваше.
— Малко по-проницателен си, отколкото предполагах, Савагар.
— Не ме гледай така изненадано. — Той леко се подразни. — Не съм напълно безчувствен. По начина, по който обясняваше на Робин тази вечер, си пролича, че нещо те е уплашило да се доверяваш на мъжете. Само заради онзи, който те оставил заради бившата си ли е? Или заради гадните шефове, които си имала през годините?
— Много неща, Колби. И всичко се свежда до убеждението, че е по-безопасно да разчиташ на себе си. Едва ли би могъл да спориш с мен по този въпрос. И твоето мнение по темата е същото.
— Да, права си. Добре, но в моя случай това е така, вероятно защото винаги съм имал усещането, че сам трябва да се справям. Леля Джес никога не е била като пристан за мен, а нямаше на кого другиго да разчитам. Свикнах да се грижа сам за себе си. А ти?
— Подобна история. С изключение на това, че имах късмет да имам майка си. Татко ни напусна, когато бях на по-малко от година. Нито веднъж не изпрати на мама и един цент. Просто изчезна. Бедната ми майка забременяла в гимназията и се омъжила, без да завърши училище. Родителите й й помогнали, но нямали много да отделят. През целия си живот мама работила здраво. Ти не можеш да си представиш на какви минимални надници е трябвало да се съгласява. Имаше толкова Коледи, когато единственият подарък под елхата, беше подаръкът от Армията на спасението, който тя успяваше да изпроси.
— И ти си се заклела никога да не изпадаш в такова положение. Не си искала да рискуваш да попаднеш под финансовата зависимост на някой мъж.
— Да, с една дума.
— Не ти ли е хрумвало, че в преследването на своята независимост си стигнала до крайност? — сухо попита Колби.
— Бях сравнително удовлетворена. Сега имам всичко, което искам и мога да си позволя да направя живота на майка си доста по-лесен.
— Тази вечер каза на Робин, че не може да има всичко.
— Просто съм реалист. Животът често е серия от сделки.
— Кажи ми — тихо заповяда Колби. — Някога доверявала ли си се наистина на мъж? Доверявала ли си му се да се грижи за теб? Да бъде силен заради теб? Да бъде до теб?
— А ти някога доверявал ли си се на жена до такава степен? — отвърна му тя с въпрос.
— Не — тихо призна той и си помисли: „Но не бях срещал жена като теб.“
— Мисля, че ме разбираш, Колби. Нали имаме нещо общо помежду си?
— Да.
Те прекараха заедно дълго време, преди да заспят върху неравния стар диван.
Девета глава
Даяна се събуди с приятното усещане, че нещо я натиска. След няколко минути осъзна, че се намира на дивана, и че Колби е тази сила, която я натиска по цялата дължина на тялото й.
— Като събуждане в пещера — измърмори Колби със затворени очи. В този момент Спектър се приближи до дивана и сложи мокрия си нос върху топлата човешка кожа, която намери. Той изскимтя настоятелно. Колби изруга:
— Кажи на това куче, че ако иска да остане живо до падането на нощта, нека си махне мокрия нос от гърба ми.