Читать «Сънят» онлайн - страница 68

— Авторите на романи на ужасите да не би да страдат от много безсънни нощи? — попита Даяна и отпи от горещия шоколад.

Колби леко се засмя.

— Не, не съвсем. Не поне и при мен. Вече не, така или иначе. Като дете дълго лежах буден през нощта.

— И си въобразяваше разни истории?

— Биех се с чудовищата, които се криеха в килера. Представях си най-зловещото чудовище и после никак не можех да заспя, докато не си представях как да го надвия.

— Звучи така, сякаш си се опитвал да се справиш с някаква травма на детството.

Тя отбеляза това толкова загрижено и сериозно, че Колби се засмя.

— Не ми казвай, че си аматьор психолог, както и първокласна бизнес дама.

Тя му върна усмивката.

— Е, каквато и да е била причината да си измисляш чудовища, със сигурност ти е дала добра основа. Кога започна да пишеш, Колби?

— Когато Брандън тръгна на училище, започнах да работя на половин работен ден. Записах се в един местен колеж и освен всичко останало, посещавах часове по творческо писане. Един от преподавателите ме насърчи да предам няколко къси разказа, така и направих. Нищо не се продаде, но аз бях захапал. Реших, че искам да напиша книга.

— С ужасите ли започна?

Той поклати глава, припомняйки си дългите, бедни години.

— Не, пишех доста приключенски истории за мъже под различни имена. Нямаше много пари в това, но накрая стана така, че печелех толкова, колкото и в строителството. Тогава се отказах и започнах да пиша на пълен работен ден. Точно тогава се насочих към пазара на ужасите и започнах да използвам собственото си име.

— Дълъг и труден път.

Устните му се изкривиха при мисълта за миналото.

— В деня, когато казах на началника си, че напускам строителството, бях доста нервен. Бях сигурен, че ако се откажех от истинското си призвание, щях да престана да продавам книги, а какво щях да правя тогава? В края на краищата, носех отговорност за Брандън. Но рискувах и имах късмет.

— Понякога се налага да вземаме такива решения.

Той се изтегна на дивана и я привлече.

— Като стана въпрос за решения, имам впечатление, че Брандън определено се дистанцира от брака. Длъжник съм ти за помощта, скъпа.

— Забрави. Надявам се, и двамата ще осъзнаят, че вероятно бракът не е най-доброто за тях на тази възраст. Особено от гледна точка на Робин, според мен, ще е грешка.

— Предполагам. — Той стегна прегръдката си. — Ти наистина си жена, която знае как да се грижи за себе си.

— За мен е важно.

— Толкова важно, че никога не си поела риска да се омъжиш и да имаш деца.

Даяна се стегна.

— Хей, не започвай пак. Робин вече ми изнесе лекция на тема „прекалените амбиции на една трудна и агресивна делова жена“, не си ли спомняш?

— А ти такава ли си? — внезапно попита Колби.

За миг той си помисли, че е отишъл твърде далеч. Усещаше я напълно стегната до себе си.

— Ако си мислиш такива неща за мен, защо си тук тази нощ?

— Защото знам, че зад тази амбиция, упоритост и агресивност, се крие сексапилна жена, която по много елегантен начин ме влудява. — Той се ухили цинично и я целуна силно. — А жена, която изглежда толкова сладка, мека и апетитна с роба и пантофи, определено има и други таланти, освен деловите си качества. Кажи ми защо си решила, че не можеш никога да разчиташ на мъжете.