Читать «Кървав сън» онлайн - страница 59

В спомените…

Някой нахълта в каютата на Ксев. Беше Малчо с най-злобната си усмивка.

— Ела насам кукличке, ела. — той се приближи до момичето, което бе пребледняло от страх. Ксев започна да отстъпва назад, опипвайки терена зад гърба си, с надеждата, че ще намери каквото и да било оръжие за да се защити, ала точно преди да хване дървения свещник, оргомния пират я зграбчи грубо и я хвърли на леглото с все сила. Сийбърг видя, че вратата е леко открехната и реши, че ако започне да вика някой ще я чуе. Така и стори.

— Млъкни малката или ще съжаляваш! — заплаши я Малчо и извади малко ножче от джоба си. Ксев не спря и тогава той запуши устата й като скъса деколтето на роклята й и доближи студения нож до кожата й. При следващия опит за вик, момичето вече си имаше една от раните. В този момент покрай каютата мина Хук и виждайки случващото се само се засмя злобно и затвори вратата, което попречи на виковете да се чуят из целия кораб. В стаята отекваха само стоновете на болка и молбите на Ксев. След около час от там излезе Малчо, доволен от себе си, изцапан в кръв закопчавайки копчетата на панталона си…

При тези спомени Ксев сякаш започна да се отвращава от всеки допир с който и да било мъж. Стана й зле. Почувства как намразва всички пирати… и Джон и Силвър макар, че те се държаха добре с нея и приятелките й. Започна да мрази Виктор и Мартин… дори Ашли и Рейчъл. Почувства се толкова нечистоплътна и … омърсена. Ръката й трепна и Ксев почувства как е готова да убие Малчо и всеки друг, който й се изпречи на пътя.

Докато гневните викове изпълнени с омраза и звуците на плача на Ксев не спряха, Мартин стоеше пред вратата й слушайки всичко. Не знаеше какво е станало с нея, ала искаше да й помогне, само дето тя не му даваше. Вече не допускаше никой до себе си. Усещаше я как с всеки изминал ден ставаше все по студена и жестока. Като ранена сърна, която сама греди клетката си за да се защити.

Минаха още няколко минути и когато в стаята й стана достатъчно тихо, за да може човек да предположи, че е заспала, Мартин си тръгна. Отиде при Виктор, който вече отдавна спеше, и легна по гръб на леглото, като не спираше да мисли за Ксев.

След като Силвър и Рейчъл влязоха в стаята, момичето седна ан леглото, а пиратът се зае да разглежда един прояден дива, на който се предполагаше, че ще спи.

— Изглежда приятелите ти много държът на теб-каза Рейн, докато оглеждаше стаята.

— Да така е… познаваме се от много време и всеки е готов да влезе в огънят за другите-обясни Блейкли.

— Същото, като при мен и джон-отбеляза Силвър и седна на дивана. Рейчъл само изсумтя пренебрежително. Рейн се смръщи.

— Не вярваш ли? — учуди се той-още не вярваш на брат ми, нали? — Силвър въздъхна.

— Честно казано да и ме притеснява това, че Ашли му вярва. — Рейчъл скръсти ръце, а Силвър се изправи от дивана и бавно закрачи към леглото.

— Щом тя му вярва, защо не му повярваш и ти?