Читать «Кървав сън» онлайн - страница 60

Момичето не отговори нищо.

— Ако не вярваш на преценката на приятелката си-започна пиратът и седна до Рейчъл-повярвай на мен-завърши той.

Блейкли се опита да не поглежда Рейн, но той изглежда бе доста по-настоятелен. Силвър погали лицето и и момичето не издържа, след което се обърна към него. Погледите им се срещнаха и Рейчъл едва промълви:

— Добре де… може да не е чак толкова лош-призна си тя-може би аз съм предубедена.

— А може би просто си загрижена за приятелката си-допълни пиратът и се усмихна, отмествайки кичур коса паднал пред лицето на Рейчъл.

— Имаш право, но Джон изглежда някак студен-призна си момичето и погледна плахо Рейн.

— И той е човешко същество и той може да обича-оправда брат си Силвър-просто обстоятелствата го превърнаха в такъв какъвто е сега, но ми повярвай Рейч, той обича приятелката ти така както… — пиратъът млъкна и се замисли.

— Какво? — подкани го Рейчъл. Силвър определено бе успял да раздразни любопитството и.

— Ти си голяма лисичка-засмя се Рейн, опитвайки се да отклони темата.

— Стига де, не се измъквай-разсмя се и Рейчъл. Настроеието и изглежда се бе подобрило, а и тепературата почти бе изчезнала.

— Сега ще видим кой се измъква-закани се пиратът през смях и започна да гъделичка момичето. Блейкли имаше голям гъдел затова се запревива от смях.

— Стига Силвър… моля ти се спри-момичето ен можеше да си поеме дъх. Докосваният на пирата бяха внимателни, тъй като той съзнаваше, че момичето още не се е възтановило напълно.

— Предавам се-каза Рейчъл и Силвър престана да я гъделичка. Сега пиратът се бе надвел ниско анд нея. Лицата им бяха близо едно до друго и Рейчъл усещаше същото странно чуство което усети на кораба. Изминалото време през което само се взираха един в друг им се стори цяал вечност.

— Впрочем до къде бяхме стигнали с раговора си в каютата преди да видя онова чудовище? — изглежда момичето визираше паякът.

— Мисля, че до тук-усмихна се Рейн и навеждайки се целуна Рейчъл. Блейкли усети как гореща вълна облива цялото и тяло. Лицето и поруменя, но това определено не бе заради температурата.

Силвър придвижи ръката си по кракът на момичето и следвайки извивките на тялото и стигна до рамото.

С другата си ръка пиратът се бе облегнал на леглото да не би да натежи. След няколко минути страстни целувки, Рейчъл постави пръст върху устните на пирата. Рейн я погледна учуден, но и притеснен, усмивката на момичето обаче го успокои.

— Спи ми се-промърмори момичето, а Силвър стана от леглото и я зави, след което се отправи към дивана.

— Къде отиваш? — попита го Рейчъл.

— Ами… аз… ще съм на дивана-каза пиратът.

— Не ставай смешен, хайде ела тук, все пак това е двойно легло има място и за двама ни-очите на Рейчъл заискряха. Пиратът се поколеба-Хайде Силвър ела… няма да те изям-пошегува се момичето и Рейн отиде при нея заставайки най-в края на леглото.

— Приближи се де-подкани го Рейчъл и се обърна с лице към пиратът.

Сълвър прегърна момичето през раменете. Рейчъл измърка подобно ан котка и малко след това заспа. Силвъър дълго стоя буден, наблюдавайки спокойно спящото момиче. Не след дълго и самият той се унесе…