Читать «Кървав сън» онлайн - страница 57

— Добре ли си?

— Как си? Добре ли се чувстваш?

— Толкова бързо стъпи на крака, не мога да повярвам, сигурна ли си, че си добре?

— Рейчъл, много се радвам, че си пак при нас! !!

— Ей, ей… — опита се да вземе думата Рейчъл и се поодръпна малко от двете си приятелки, изпаднали в неудържима еуфория. — Значи, добре съм, ама можете да поспрете с тези прегръдки, защото рискувате да ме удошите.

Вратата на стаята зад тях се отвори, придружена от изкърцване и оттам се появиха Мартин и Виктор. По лицата им се изписаха облекчени усмивки, когато зърнаха Рейчъл, но за разлика от Уайлд и Сийбърг не се нахвърлиха да я задушават, гушкайки я.

— Много се радвам, че се върна-засмя се Ричърдс, а Виктор кимна отвърдително.

— Е, стига, де-заобяснява трогната Рейчъл-Нямало ме е час-два и вие вече говорите така все едно не сме се виждали години-после се засмя.

— Да, но все пак… — намеси се и Ашли, като очите и се бяха насълзили от щастие.

— Я, имаме си вече ново попълнение-и Джон явно бе излязал от хотелската стая и сега се приближи до останалите. Уайлд беше толкова радостна, че не се стърпя и отиде да го целуне.

— АШЛИ, КАКВО ПРАВИШ? — викна от изненада Рейчъл.

— Ами… — отвърна другото момиче, без да сваля усмивката от лицето си-Дълга история-махна нетърпеливо с ръка.

— Хм… ще трябва да намериш време и да ми я разкажеш и то подробно-започна сериозно чернокоската, но в такъв момент като този, не се стърпя и също се усмихна.

Може би в цялото им това объркано пътуване във времето, измеренията и какво ли още не, точно сега за нея си беше едно от малкото хубави неща, случили се тук.

— Акхъм… — намеси се и Силвър, който през цялото време не бе откъсвал очи от Рейчъл-Мисля, че… Тя трябва да си почине. Все пак прекара тежка треска и…

— Но… — започна Ксев, ала Блейкли я прекъсна. Искаше и се да остане насаме с този много заинтригуващ я пират:

— Няма проблем. И без това се чувствам още отпаднала-тя нарочно се подпря на рамото на Силвър и заедно, тръгнаха към близката стая.

— Е, май ще си останеме известно време без новото попълнение-не прикри разочарованието си Ксев.

— Не знам за вас, но ще си останете и без мен. Отивам си в стаята. — наруши настъпилото мълчание Ашли, като радостната вълна, която я бе заляла така ненадейно, още не я пускаше. Минавайки покрай Джон, тя(незабележимо за другите)докосна леко ръката му и му хвърли един многозначителен поглед.

— Аз… — започна капитанът.

— Да… И ти върви. Днес май всички си имат работа-завърши вместо него Виктор. Без да чака втора покана Рейн с бързи стъпки отиде в стаята, където преди малко бе влязла Ашли. Отваряйки вратата, ръката на момичето внезапно го хвана за блузата и придърпвайки го към себе си, русокоската го целуна. Целувката си продължи доста дълго и двамата, все така с устни долепени едни до други, се озоваха на… на масата… Те събориха всичко от нея и Джон легна… Ашли хвана блузата на Джон и я скъса с ръце… тя прокара длани по тялото му и усети как той изтръпва и настръхва… всичко в Джон се възбуди… Ашли се качи върху него… изведнъж обаче се чу едно силно покване и масата се счупи и те се струполиха върху пода…