Читать «Кървав сън» онлайн - страница 58

Александър Кирилов

— Оу-изохка… — Джон… — той бръкна под гърба си и изкара една свещ, и я хвърли настрани след това се засмя… Ашли също… тя се озова във ръцете на Джон , който я целуваше страстно след това я постави внимателно върху леглото и продължи да я целува по устните, след това по брадичката, по вратът… той прокара ръце по тялото и след това хвана нейните и те се вплетоха… Джон промуши ръка под гърба и вдигна я и я притисна към себе си… той разкопча умело рокличката и съблече я и я хвърли на земята… той продължи да я целува по тялото… Ашли впи ръце във леглото, след което ги премести върху гърба му и остажи леки драскотини… усещайки ги Джон впи леко зъби във врата й и тя изпъшка от удоволствие… Ашли погледна настрани и забеляза една горяща свещ… Една идея и хрумна…

— Изчакай-каза тя и Джонсе просна на леглото… тя взе свещта и се връна… започна да полива тялото на Джон с восък… капките бяха леко горещи и почти веднага се втвърдяваха… на свой ред Джон изпъшка от удоволствиее… Ашли постави свещта на едно от шкафчетата до леглото… взе едно одеяло и се покриха… единственото нещо което се чуваше бяха учестените дихания и на двамата… и лекото проскърцване на леглото…

Виктор гледаше интересната гледка. Само Мартин и Ксев бяха останали с него, а другите две двойки си бяха отишли по стаите.

Виктор прекъсна мълчанието и каза:

— Мартин купих ти нещо. — след което Виктор се пресегна зад стола и му подадедълъг пакет. Мартин се усмихна и бързо го отвори. Вътре стоеше сабя досуща като тази която Виктор си бе купил сутринта.

— Прекрасна е. Откъде намери парите да я купиш. — Виктор се пресегна в джоба си и показа британските монети.

— Струват доста тука. Ксев и за тебе взех нещо. — той пак се пресегна зад стола и и подаде пакет. — тя го отвори и вътре намери прекрасна рокля.

— Благодаря ти, много е красива. — каза Ксев и по лицето и це показа усмивка.

— Бихте ли ми направили услугата. Когато двойките излезнат дайте на Ашли и Рейчъл тези два пакета, а на Джон и Силвър тези два. — каза Виктор след което, той запристъпва бавно по стълбите към стаята си и скоро след като влезе в нея той легна на леглото си и реши да подреме…

След като Виктор замина Мартин и Ксев се спогледаха. Всъщност Мартин погледна Ксев. Сийбърг нямаше никакво желание да говори с него и с когото и да било друг за това прегърна новата си рокля и понечи да си тръгне, ала Мартин я хвана за ръката.

— Моля те, недей!

— Съжалявам. — отвърна му момичето и с почти насълзени очи се върна в стаята си като плътно затвори вратата. Седна на леглото, което беше забележително меко и погледна към тавана, опитвайки се да прибере сълзите си. Те обаче все повече и повече напираха и накрая Ксев не издържа. От стаята й се чу проницателен писък и тя се сгромоли на земята и започна да плаче неутешимо. Спомни си момента когато Мартин бе оголил раменете й и се бе опитал да я целуна. Тези спомени я доведоха до други много по горчиви и неприятни скорошни събития. Не бе казала на никой какво се бе случило на кораба и от къде идват множеството й рани.