Читать «Кървав сън» онлайн - страница 61

„Два кораба един до друг стрелящи един срещу друг. Жертви, кръв, мъка. Смърт. Във въздуха се усещаше мирисът на смъртта, морето беше кърваво червено, корабите потъваха, всичко свършваше… “

Виктор се събуди, чувстваше се задушен. Не бе успял да събуди Мартин. Явно бе заспал с задрямал с дрехите си. Той излезе от разнебитената сграда. Видя една оживена гостоприемница и влезе във нея. Имаше главно рибари. Виктор не разбираше много от история но видът на зградата му изглеждаше варварска. Той повика една сервитиорка с препаска от метални халки. Виктор се усмихна и я попита любено:

— Имате ли тютюн и бира.

— Имаме бира, но ми обяснете какво е тютюн.

— Листенца дет се пушат.

— А тазис. Да имаме. — след което сервитиорката отиде до бара и му донеси халба бира и 5 тазисни цигари.

— Благодаря ти. Колко ти дължа.

— 1 сребърно парче. — Виктор извади десет пенса и и ги даде.

— Може ли да те попитам нещо. — попита той сервитиорката малко преди да стане.

— Питай.

— Какво ти е името и как се казва тази гостоприемница.

— Името ми е Ашира. Казва се Възмездяващата секира. Управител е Скот. Макар, че си смени името е варварин. — Виктор се загледа във младата жена. Явно не бе на повече от 21 години, тялото и бе изящно, очите сякаш виждащи истината по изражението, косата прекрасно кафява.

— Това обяснява стилът на местенцето. Колко струва една стая.

— Ами сребърно парче за седмица. Но има и по — добър начин. Можеш да се заемеш със свободната работа. Трябва ни някой който да укротява хората ако има побой.

— Колко часа трябва да работя на ден.

— Просто те викаме когато ни потрябваш. Не мога сама да се справям с тези даже и със уменията си.

— Уменията си? — учуди се Виктор.

Ашира отиде до бара и оттам извади секира и къса сабя.

— Да, аз съм единствената в тва място която може да се бие със секира и сабя. Имам броня която държа горе в стаята си. Се пак не мога да се бия със това то е само за бакшиши — посочи тя препаската.

Виктор се усмихна и каз:

— Добре приемам работата.

Тя му подади ключове и му каза:

— Горния етаж първата вляво. Моята е срещу твоята, ако загазиш се боади, винаги съм готова за битки. — след което му намигна и отиде до бара.

Виктор изпи бирата изпуши 1 тазисна цигара, отиде в новата си стая, огледа я, заключи вратата и сложи за всеки случай стол след което си легна в леглото и заспа.

В един момент, за пореден път тази вечер(която преспокойно можеше да се класифицира като бурна), се чу оглушителното „ТРЯС!“. Изглежда прекомерно-старите дъсчени подпори на леглото не бяха издържали „тормоза“, наложен им от Ашли и Джон. Бяха се сцепили и буквално смачкали под матрака, неделящ се сега с нищо от пода(и странно тежък, между другото).

— Сега, пък… — капитанът не довърши.

Вече за втори път „битов инцидент“ бе прекъснал… заниманията му с Уайлд. Но те нямаше да са единствените пречки. Чу се изкърцване, предвещаващо отварянето на вратата-на места прогнила и с дръжка, носеща спомените на предишно изящество. На прага и стоеше пълничък мъж, по чието чело бяха избили ситни капчици пот-изглежда вземането набързо на стълбището не му бе сред любимите занимания. Беше съдържателят на „хотела“ Тревър. Погледът му се разходи по счупеното писалище(играещо ролята и на маса), разпилените предмети навсякъде и подкосеното с няколко сантиметра легло, върху което се бе излегнал Джон с особено изражение. Ашли се беше скрила под чаршафите(без MPS! ). В съзнанието на собственика съществуваше само една алтернатива за създалата се обстановка в и без това разхвърляната стая-бяха нападнали Рейн. Воднистите му очи се разшириха, спрени върху пирата, а потта изби дори и над горната му устна. Тревър се опита да каже нещо и постепенно нечленуразделните му звуци придобиха следния смисъл: