Читать «Кървав сън» онлайн - страница 56

— Искам да идем при останалите-заяви Рейчъл.

— Но не може лекарят… — започна притеснено пиратът.

— Стига Силвър… моляте нима мислиш, че ще издържа тук цяла нощ… — започан умолително момичето.

— Е добре де-примири се пиратът — Обаче изчакай малко. Рейчъл кимна довлна след което се облегна на стената. Видя как Рейн говори с лекарят и как му подава някаква кесия, в която момичето предположи, че има пари, след което пирата взе шишето с лекарството.

— Готово-каза той и показа шишето на Рейчъл-само ми обещай, че ще пиеш лекарството… все пак температурата все още не е спаднала.

— Обещавам-заяви моичето и се изправи, подпирайки се на стената. Личеше си обаче, че въобще ен е добре въпреки веселият тон с който се опитваше да говори. Момичето се хвана за главата. Бе и се завило свят.

— Определено ен си добре… позволи ми да ти помогна-Силвър погледна момичето изпод вежди сръстил ръце.

Рейчъл се замили за момент. Пиратът и бе симпатичен, нямаше защо да седържи грубо, а и в момента наистина не и се оставаше в тази „лечебница“.

— Добре-усмихан се тя.

— Вземи сега това-Рейн и подаде лекарството и сле дмиг я вдиган ан ръце.

— хей хей… какво правиш? — обърка се Рейчъл, бе очаквала д аи помогне в смисъл да се облегне на нег или нещо подобно, но не и да я носи на ръце.

— нали сама прие да ти помогна… тогава какво…

— Аз имам смао темепература.

— треска-поправи я пиратът.

— Същот… няма значение… не съм съката…

— Да но ти се вие свят… не ми се ще да се строполиш насред пътя.

— Добре де… добре-нямаше друг избор моичето-И сега на къде?

— Ами нали искаше да идме при приятелите ти?

— Да точно така.

Двамата бяха стигнли до хотела когато на прага му се показа оправникът и някакъв трипав старец.

— Махй се от тук щом не можш да си платиш изчезваш на улицата. — крещеше собственикът.

— Господи какъв отвратителен човек-възмути се Рейчъл.

— Тук повечето са такива, но да не ти прваи впечетление. — отвърна и Силвър. Двамата влязоха в „хотела“ и Рейн се отправи към рецепцията. Мъжът зад нея си лена угодническа усмивка и попита?

— какво ще желаете?

— Ами две стаи-поръча Рейн.

— Съжалявам, но туко що освободиха една…

Силвър се замисли.

— Виж защо ен сме в една стя няма да е проблем, а и все някой трябва да ми напомня за лекарството-с готовност предложи Рейчъл и се усмихна на пирата.

— Сигурна ли си? — учуди се той.

— Ами да… —отвърна уверено момичето, а очите и заискряха, макар пирата да бе сигурен, че това не е заради температурата.

— в такъв случай дай ключът-заяви рейн.

— а ти ще ме пуснеш ли анй-после на земята-попита рейчъл, тъй като бе започнала да се чуства глупаво.

— не отсече — Силвър и след като взе ключът се отправи към коридора водещ към стаята.

— Рейчъл! — чуха се виковете на Ашли и Ксев които тъкмо излизаха от стаите си.

— Е, сега вече ще се наложи да ме пуснеш-прошепна Рейчъл на Силвър и когато той я погледна, му се усмихна. Пиратът внимателно я „постави“ на земята, сякаш момичето всеки момент щеше да се счупи. Блейкли нямаше време да му благодари, защото в този момент Ашли и Ксев се занадпреварваха да я прегръщат и задават въпроси: