Читать «Кървав сън» онлайн - страница 55

„Мартин и Ксев се влюбиха. Ашли и Джон също. Силвър харесва Рейчъл, а аз си оставам сам и трява да се размотавам“ — той не бе против саващото, но така нямаше какво да прави освен да се разхожда, а и вече не бяха същите като когато потеглиха със самолета.

Виктор видя една оръжейница и влезе в нея. По стените имаше хиляди оръжия. Той ги разгледа и си избра една сабя от чисто сребро, доколкото Виктор можеше да различи френска изработка от около 19ти век явно на някой от тогавашните богати който бе решил да си направи пътуване не му бе провървяло. Виктор я взе и попита продавача колко струва:

— Ще ти я дам за парче сребро и едната ти сабя. — Виктор му подаде една малка сребърна монета и по нащърбената сабя. (Той още носише парите си от Англия, имаше главно дребни, но тук стойността им бе доста висока)

Виктор взе сабята, внимателно я разгледа и я постави на мястото и препасана в колана му. Виктор реши, че като е тръгнал може да покопува неща и следващата му спирка беше един магазин за дрехи. Там той си купи една прекрасна шапка на цената на един от куршумите за пистолета му.

„Тука е доста евтино всеки случай“ — каза Виктор и се запъти към порутената гостоприемница. Откакто Виктор бе допъл на това място той се бе променил. Макар, че не бе чак мускулест той бе доста висок и беше страховита гледка, за всеки негодник изпречил се пред него.

„Днеска явно няма да стане нищо интересно“ — помисли си Виктор и влезе в стаята си…

Междувременно

— Тя трябва да се свести Силвър за да мога ад и дам лекарството-каза докторът и потупа пирата по рамото. Рейн изглеждаше доста мрачен, не че това не бе обичайно за него, но сега повече от всякога. Час по-късно Рейчъл се размърда. Рей впи поглед в бледото и лице.

Момичето отвори очи опитвайки се да фокусира, но всичко пред погледа и бе размазано.

— Добре ли си? — чу загрижен глас до себе си Блекли и се обърна към пирата.

— Силвър? — отгатна тя и понечи да се изправи, но пиратът я спря.

— Трябва да лежиш…

— Но… но… къде съм? — момичето забеляза стените и пода, определено не бе на плажа.

— В лечебницата на едно близко село-отговори и Силвър и махан с ръка на доктора да се приближи.

— Ами пиятелите ми… те къде са? — не спираше с въпросите Рейчъл, а по тонът и личеше, че е притеснена.

— Добре са с Джон са…

— И искаш да ми кажеш, че са дбре щом са с онзи ниандерталец брат ти? — възмути се Рейчъл и чак сега усети, че Силвър държеше ръката и. Блейкли рязко се дръпна.

— Стига Джон не е някое чудовище… успокой се… те са добре повярвай ми…

— Лекарството идва-пректъсна ги лекарят носещ някакво кафеникаво шише със съмнително съдържание. — На пий-каза той и подаде шишето на Рейчъл. Момичето погледна с отвръщение към въпросното „лекарство“.

— Изпий го ще ти помогне-насърчи я Силвър.

Блейкли само въздъхна след дкоето изпи голяма глътка от пеницилина.

— Отвратително-заяви Рейчъл.

— Ами приятни лекарства няма да ти кажа аз-отвърна и Рейн и се усмихна.

Тази усмивка направо разтапяше чернокоската, но тя нямаше никакво намерение да се предава.