Читать «Кървав сън» онлайн - страница 54
Александър Кирилов
— Дори да е така дълбоко се съмнявам, че е било от пръв поглед!
— И все пак никога ли не си се влюбвала от пръв поглед? — Мартин започна да се приближава до Ксев, а тя започна да отстъпва назад, докато гърба й не успря студената стена.
— Не…
— А сега? — Ричърдс се приближи още повече до нея… и още… докато разстоянието между лицата им стана толкова малко, че те взаймно усещаха дъховете си.
— Много съм объркана… а това още повече… — вече нямаше значение. Мартин бе долепил устните си до тези на Ксев и не й позволи да довърши.
Целувката стана все по страстна, а Сийбърг вече се бе разтопила в обятията на Мартин и не мислеше за нищо. За пръв път през целия й живот се отдаде само на момента, като не мислеше за после… важното бе сега! Вече сякаш нищо не я болеше и тази целувка бавно и сигурно лекуваше както физическите така и психическите й рани.
Джон я погледна и забеляза че тя е притеснена… и имаше за какво… все пак прителката и беше болна…
— Спокойно… — каза той…
— А… — погледна го Ашли леко стресната… —моля…
Джон я погледна с лека усмивка явно разбиращ я.
— Тя ще се оправи-повтори той… — бен винаги е спасявал пациентите си… — приближи се до нея и я прегърна силно… Ашли облегна глава върху гърдите му и усети пулса му който беше изключително спокоен… сякаш това повлия на Ашли и тя също се успокои… Джон я повдигна на ръце…
— Стига-засмя се момичето… — престани…
Но пиратът не я чу той също се засмя… приближиха се така до леглото… Джон я хвърли върху леглото, което беше изключително меко и чисто за такава дупка… тя е огледа всъщност цялата стая беше доста добре обзаведена и приветлива… та забеляза няколко картини и една две малки статои върху рафтовете и лавиците… Ашли опипа с ръце леглото, което беше много пухкаво… Джон седна до нея наведесеи я целуна… тя усети как той си вдигакраката и ляга до нея… той взе одеялото и те се завиха… Ашли беше забелязала че вече започваше да застудява… тя отдавна искаше да попитанещо Джон но нямаше смелост и сега мислеше че е най-подходящия момент… тя вдиша и каза на един дъх:
— Може ли да те питам нещо… — без да дочаква отговор продължи-коя е Мери…
— Ами дълга история-каза Джон… — преди време аз се влюбих в едно момиче, което убийсвено много прилича на теб, обачетясе подира с мен и излъга доверието ми… много време ме лъжеше след това обаче разбрах но тя изчезна и досега не знам какво е станало с нея сигурно се е качила на някой кораби е заминала… но също така смятам че и баща ми има пръст в тази работа… не искаше синът му да става разглезен женчо… затова беше и толкова против теб и се опита да те убие… — той наведе поглед и се взря в пода… Ашли забеляза че една слза се претърколи и падна върху земята… тя седна в леглото и го прегърна…
— Спокойно-каза тя… — сега аз съм тук…
Джон също я шрегърна и я целуна…
Виктор излеезе от стаята си този път със всичките си оръжия:
„Ако ще излизаш най — добре да е въоръжен“ — така му бе казал Джон на ухо. Виктор излезе на главната улица и започна да се разхожда мислейки за приятелите си:
