Читать «Кървав сън» онлайн - страница 53

Джон дори не го удостои с поглед. Той поведе останалите по заплашително-скърцащото стълбище вдясно и след миг се озоваха в просторен, но за сметка на това и прашен, коридор, от чийто две страни имаше дървени врати.

— Ето ви ключовете-капитанът подхвърли два от тях на Виктор и Ксев и им посочи съответсващите за тях стаи. — Настанявайте се.

— Ами Ашли? — смърщи се Мартин, който явно само бе отлагал гнева към пиратите.

— Аз… — обади се русокоската-Ще отида за малко при Джон… — наистина искаше.

Мартин се смръщи, ала не каза нищо. Тримата и приятели се отвориха близката врата и след това се изгубиха зад нея.

Ашли и Джон останаха сами…

Ксев проследи внимателно как Джон и Ашли влизат в едната стая и след звука от хлопването на дървената и изглина врата момичето се обърна към двете момчета и се усмихна на сила.

— Е? Сега какво?

— Ами предлагам ние с Мартин да вземем едната стая, а ти да отидеш в другата. — Виктор погледна въпросително момичето след което се обърна и към Мартин. Май не бяха особено съгласни с неговите условия и за това Мартин отиде да изпрати Ксев до стаята й, ала беше ясно, че нямаше да се върне при Виктор.

— Добре ли си? — Мартин положи ръце на раменете й.

— Ами… ако ти кажа, че съм добре ще те излъжа. — Сийбърг потрепна. Освен че в стаята бе студено и влажно самата обстановка я караше да трепери. Усети как някой от раните й се виждат и веднага започна да дърпa роклята си с надеждата, че ще ги скрие. Това така и не стана, защото Мартин хвана ръката й и не й позволи да го стори.

— Искам да ги видя. — каза той нежно и оголи раменете й. Раните бяха найстина ужасни и изглеждаха толкова дълбоки, че Мартин започваше да се притеснява дали някога ще заздравеят. Ксев усещайки погледа му отново направи безуспешен опит да скрие обезобразеното си тяло, ала момчето отново я спря и този pът нежно допря устни до една от раните. Ксев блаженно затвори очи и усети как настръхва. Мартин започна да развързва роклята й, а момичето се почувства толкова безсилна. Не биваше да става така, не и сега… в този момент.

— Мартин…

— Да?

— Моля те, недей! Не… не бива…

— Тук сме в свят, в който всеки един миг се изживява като за последен. — имаше доста истина в думите му, о да определено бе прав, ала Ксев не пожела да си го признае и за това само се отдръпна. Мартин остана леко разочарован и двамата впиха погледи един в друг.

— Обичам те. — тези думи сякаш прокънтяха в главата на Сийбърг и тя не беше способна да каже каквото и да било.

— Не… ти… не можеш да… не е възможно! — най после успя да каже нещо, макар, че след минута съжали за казаното.

— Още в деня когато се запознахме. Беше пред кабинета по психология и ти чакаше…

— Лейла…  — напомни му Ксев. Лейла бе една нейна много добра приятелка от училище, която завръши психология заедно с Мартин.

— Да. Тогава за пръв път те видях и се влюбих.

— Мартин… човек не може да се влюби просто ей така… само с едно виждане?

— Напротив. Може! Нека tи дам пример. Джон и Ашли, те…

— Джон и Ашли? Моля ти се та те изобщо…

— Напротив! Макар, че ти си по близка с Аш мисля, че би трябвало да си забелязала. Тя е влюбена Ксев.