Читать «Кървав сън» онлайн - страница 52

— Да вървим-тихо каза Джон, а гласът му леко трепереше-А ти, Бил, си свърши работата-обърна се той към „доктора“. После отвори прогнилата врата на колибата и двамата с Ашли излязоха навън. Светлина ги блъсна силно в очите. Изглежда прозорците в помещението не бяха бърсани от толкова много време, че едвам бяха пропускали слънчевите лъчи, които на открито бяха определено по-силни. Уайлд много искаше да попита дали тази Мари е същата, за която говореше Рейн Старши, но не и се щеше допълнително да изнервя обстановката, затова без особено голям интерес заразглежда града.

А той по-скоро можеше да се класифицира като голямо село. Тука изглежда не признаваха колите като средство за придвиждане, а вместо тях използваха каруци и разбира се-познатият от много време „кракомобил“. Русокоската си помисли, че е доста странно да разположат лечебницата точно до бардака, покрай който бяха минали преди малко, но и това не сподели с останалите. Надяваше се поне въпросният Бил да бъде истински лекар, макар и да таеше съмнения.

— А сега на къде? — попита Ксев, която изглежда се бе посъвзела от гледката вътре. Още имаше блед вид, но поне не трепереше като преди.

— Предлагам… — Джон се огледа наоколо и очите му фиксираха една сграда наблизо-Да пренощуваме ето там-той я посочи с ръка.

— Какво е това? — не се сдържа и попита Ашли. Приличаше и на огромна порутена къща, боядисана преди сумати време и то без никакъв вкус.

— Нещо като хотел. — отвърна пиратът. Уайлд разшири очи от изненада. Не бе очаквала такъв отговор.

— Е, да вървим. Брат ми сигурно ще остане при приятелката ви. — поведе ги Рейн, тъй като не срещна никаква съпротива.

Виктор, Мартин, Ашли и Ксев го последваха, макар и неохотно.

Стигнаха до порутената сграда и отвориха вратата, която изкърца глухо. Влязоха вътре, като стъпваха по мръсен под, невидял парцал сигурно от построяването на сградата. Пред тях имаше нещо като импровизирана „рецепция“, състояща се от издраскано бюро и бая старички закачалки зад него. Но не се виждаше и следа от „персонала“. Макар и Уайлд да не таеше особени надежди, че съществува такъв. Тогава Джон подсвирна високо и в миг откъм стаичка в ляво(която не бяха забелязали първоначално)се затътри нисък и загръглен мъж.

— К’во искате? — сопна им се той, но в мига, когато зърна капитана се сепна и гласът му стана почти учтив-А, Рейн, приятелю, ти ли си… Заповядай, заповядай… Колко стаи ще искаш? — той огледа другите с него.

— Колко имаш, Тревър? — попита безразлично Джон.

— Ами, останаха само три-отвърна мъжът, чието име явно бе Тревър.

— Добре, дай ми ключовете-съгласи се отново без особено голям интерес другият. Дебелакът изсумтя нещо неразбрано, сетне се наведе към бюрото, отвори едно от чекмеджетата му и оттам извади три ръждясали ключа. Подаде ги на Рейн и после каза:

— Приятно прекарване-ухили се Тревър и разкри липсата на два предни зъба.