Читать «Кървав сън» онлайн - страница 51
Александър Кирилов
— Там е-посочи я Джон те я приближиха Ксев отвори вратата и те влязоха…
Беше една доста
— Рейн?! — чу се дрезгав глас и след секунди иззад одърпан параван се показа омърлявен мъж на около 40 с превръзка на дясното око и доста мръсно лице.
— А, докторе! — Джон се обърна към новодошлия.
— Доктор? — изуми се Ксев. Един от най — добрите й приятели завърши миналата година медицина в
— Имаме ли друг избор! — не пропусна да се заяде Ашли. — Това да не ти е Лондон?
— Аз… само… — тъкмо когато щеше да довърши изречението си пациента с кървящото око махна ръката си и Сийбърг успя да види, една от най — отвратителните гледки в живота си. Окото го нямаше! — Боже Господи!!!
Момичето сложи ръка на устата си и побърза да напусне това ужасно място. Гледката направо я потресе. Всички извърнаха глави след нея, а Силвър се обади:
— Мартин… — явно вече бе научил имената на всички. — … ъъъ така илииначе сме прекалено много така, че не е ли по добре да отидеш и да успокоиш момичето.
Мартин кимна и вратата на
— Аз ще остана при нея, вие по добре излезте. — Силвър държеше ръката на Рейчъл, а Ашли се взираше в нея и не искаше да я остави.
— Не! Нека и аз остана!
— Ашли… — този път беше Джон, който в края на крайщата убеди русокоската да оставят
— Ашли ли? — повтори някой името и. Имаше дрезгав глас. Беше на мърлявия мъж с черната превръзка. С непокритото си око той изгледа Ашли от горе до долу и по лицето му се разля голяма изненада.
— Да, така се казвам-отвърна Уайлд, неразбирайки недоумението на „лекаря“. — Защо?
— Просто си помислих, че вие сте Мари. Толкова много си приличате-отвърна мъжът, но когато срещна погледа на Джон се вкамени от ужас. Ашли също се обърна към капитана и веднага разбра защо бе реагирал така. За втори път виждаше Рейн да изглежда толкова ядосан. Само и единствено, когато тя бе зърнала онази загадъчна жена на снимката в каютата му. Като смътен спомен в съзнанието и изплува реакцията на пирата и гневната му гримаса. Но друго я бе изненадало тогава, защото за първи път бе зърнала в очите му тъга.