Читать «Кървав сън» онлайн - страница 51

— Там е-посочи я Джон те я приближиха Ксев отвори вратата и те влязоха…

Беше една доста не уютна стая, ако изобщо това можеше да се нарече стая. Всъщност Ксев се опита да даде най — точно название на това помещение, и когато се опита да го сравни с мръсния обор за коне в ранчето на родителите си, пак й се стори прекалено меко казано. Помещениетго беше малко. Много малко имаше няколко дъски на 10тина сантиметра от земята, които сякаш служеха за легла, ако се съдеше по възрастния мъж легнал на едно от тях. Бе положил длан на лявото си око от където се стичаше кръв.

— Рейн?! — чу се дрезгав глас и след секунди иззад одърпан параван се показа омърлявен мъж на около 40 с превръзка на дясното око и доста мръсно лице.

— А, докторе! — Джон се обърна към новодошлия.

— Доктор? — изуми се Ксев. Един от най — добрите й приятели завърши миналата година медицина в Оксфорт, който в последствие стана лекар. Просто сравнение между двамата доктори не можеше да има! — Нима той… той ще лекува Рейчъл?!

— Имаме ли друг избор! — не пропусна да се заяде Ашли. — Това да не ти е Лондон?

— Аз… само… — тъкмо когато щеше да довърши изречението си пациента с кървящото око махна ръката си и Сийбърг успя да види, една от най — отвратителните гледки в живота си. Окото го нямаше! — Боже Господи!!!

Момичето сложи ръка на устата си и побърза да напусне това ужасно място. Гледката направо я потресе. Всички извърнаха глави след нея, а Силвър се обади:

— Мартин…  — явно вече бе научил имената на всички. — … ъъъ така илииначе сме прекалено много така, че не е ли по добре да отидеш и да успокоиш момичето.

Мартин кимна и вратата на бараката отното се отвори.

— Аз ще остана при нея, вие по добре излезте. — Силвър държеше ръката на Рейчъл, а Ашли се взираше в нея и не искаше да я остави.

— Не! Нека и аз остана!

— Ашли…  — този път беше Джон, който в края на крайщата убеди русокоската да оставят лекаря да си върши работата.

— Ашли ли? — повтори някой името и. Имаше дрезгав глас. Беше на мърлявия мъж с черната превръзка. С непокритото си око той изгледа Ашли от горе до долу и по лицето му се разля голяма изненада.

— Да, така се казвам-отвърна Уайлд, неразбирайки недоумението на „лекаря“. — Защо?

— Просто си помислих, че вие сте Мари. Толкова много си приличате-отвърна мъжът, но когато срещна погледа на Джон се вкамени от ужас. Ашли също се обърна към капитана и веднага разбра защо бе реагирал така. За втори път виждаше Рейн да изглежда толкова ядосан. Само и единствено, когато тя бе зърнала онази загадъчна жена на снимката в каютата му. Като смътен спомен в съзнанието и изплува реакцията на пирата и гневната му гримаса. Но друго я бе изненадало тогава, защото за първи път бе зърнала в очите му тъга.