Читать «Кървав сън» онлайн - страница 50

— Добре… — проговори пръв Майкъл-Ашли, ти отиди до брега. Ако са тръгнали нанякъде би трябвало да ги видиш оттам, пък и нали там няма и пантери. Аз и Виктор ще отидеме в лагуната, където бяха акостирали… Да се надяваме, че им е минало и са забравили за вчера.

След тези думи тримата приятели се разделиха и всеки тръгна натам, накъдето се бяха разбрали. Понеже заливът, в който бяха прекарали нощта не бе далече от брега не след дълго пред очите на Ашли се разкри чистият пясък и безбрежният океан. Никъде не се виждаше кораб и момичето не знаеше дали това е добър или лош знак. После друго привлече вниманието и. На брега, малко вляво от нея и съвсем близо до водата стоеше човек. Русокоската реши да се приближи, за да види кой е. Още крачка… още една… Махна с ръка едно палмово листо… и ахна от изненада. От приятна изненада. Бе Джон. Сам, застанал на този бряг и загледан някъде далече в океана. Лицето му бе непроницаемо, както и очите. Явно не я бе забелязал, пък и Уайлд не бе съвсем сигурна дали трябваше да му се покаже… Ами, ако и бе бесен за вчера? Въпреки че вината не беше нейна… или поне не изцяло… Тръсна глава и се ядоса на себе си, че е толкова нерешителна. Каквото и да ставаше, Ашли пристъпи напред и Джон я видя…

Той се изправи и се приближи до нея и я прегърна…

— Какво стана-попита момичето…

— Проклетите псета завзеха кораба… баща ми ги командваше… аз и Силвър убихме Едноръкия и Хук след това успяхме да скочим и доплувахме до брега…

— А къде е Силвър? — зададе следващия си въпрос Ашли…

— Той тръгна да ви търси а аз останах в случй че се появите от някъде…

Лек бриз развя косите и на двамата…

— А с вас какво стана-на свой ред запита Джон… Ашли обаче усети лекия укор в гласа му…

— Ами… — започна момичето-ние избягахме в джунглата и… — тя му разказа събитията от вчеращната нощ прекарана на открито, също и за Рейчъл…

— По дяволите-поклати глава Джон… след минута от храстите изкочиха Мартин, Виктор и Силвър, който изглеждаше разтрвожен… явно беше чул за случката и сега се чудеше от къде да намерят пеницилин…

— Градът-сети се Ашли… останалите се съгласиха с нея…

— Там има лечебница или поне нещо такова…  — и тръгнаха да тъсят Рейчъл и Ксев… след няколко минути те ги видяха… обаче имаше един проблем как щяха да пренесат Рейчъл няколко километра… но това беше за кратко… Силвър, Джон, Мартин и Виктор намериха няколко дебели прави клона… Силвър свали горната си блуза разплете я и с нейна помощ завързаха прътите еднин за друг… Ксев и Ашли събраха няколко палмови листа и ги посттавиха отгоре… след това повдигнаха Рейчъл и я поставиха върху импровизираната носилка… Джон и СИлвър я поеха и започнаха да тичат към брега а след това се запътиха към града… след 2 километра… или поне толкова и се сториха на Ашли… Мартин и Виктор смениха братята Рейн, които въпреки че излгеждаха уморени продължиха да бягат… След известно време те достигнаха целта си… пред тийнейджърите се разкри отвратителна гледка… е Силвър и Джон бяха свикнали и не изглеждаха толкова изненадани, но за разлика от тях на Ашли и се доповръща… Няколко пирата се биеха близо до тях… нещо се струполи по близкия покрив и до тях падна тялото на някакъв човек… или поне подобие на такъв… те дочуха женски викове и Ашли веднага разбра какво ставаше в сградата от чийто покрив се струполи пиратът… това явно бе бардак и някой вътре си беше спретнал оргия… веднага след публичния дом те видяха някаква невзрачна колиба…