Читать «Кървав сън» онлайн - страница 49

— Ъъъъ… добре. Е, и?

— О, добре-въздъхна Уайлд, и без това нямаше време за губене-Рейчъл има треска, защото снощи е яла киви, а е алергична към него. — от притеснението, изписало се сякаш от невидима ръка по лицето на Виктор, разбра че най-сетне той бе разбрал.

— И… какво смятате да правите? — зададе въпроса, който се запитваха и останалите, обаче отговор така и не се появяваше.

— Не знаем-Ашли зарови ръце в косата си и усети как безсилието я обгръща в невидимите си ръце. Тя нямаше как да се пребори с него, но думите на Майкъл я изтръгнала убедително.

— Аз… мисля, че знам какво трябва да направим… — момчето започна да „пука“ пръстите си. Правеше така само, когато бе наистина притеснен. Останалите се вгледаха очакващо в него. — Трябва да и дадем… пенецилин.

Ашли усети как нещо невидимо, но тежко се стоварва върху и. От къде можеха да намерят пенецилин, като едвам набавяха храната си в този отделен от цивилизацията свят? Отново безсилието започна да я облива на силни вълни.

— От… от къде ще го намерим? — попита след малко тя, защото настъпилата тишина я подтискаше още повече. — Нали… нали няма шанс тя да умре? — Майкъл не отвърна нищо. Едва сега в съзнанието на Виктор изплува като далечен спомен часа по Първа Помощ, където бяха учили за видовете трески и тяхното лечение. Разбира се, не бяха нищо сериозно… ако наблизо имаше лекарства. В противен случай можеха да доведат дори до… край…

— Не… не… — зашепна Ксев-Трябва да има начин. Не може така! Рейч, дръж се!

В следващия момент приятелите си помислиха, че Рейчъл действително бе чула думите на Сийбърг, защото се размърда и започна да говори неразбираемо. После, обаче, осъзнаха, че тя само бълнуваше.

— Какво казва? — попита Ашли и се приближи още повече до чернокоската.

Блейкли изглежда се усмихна. Сетне размърда глава, по чието чело бяха избили ситни капчици пот, и промълви с големи усилия:

— Силвър… Внимавай… Силвър… Не…

— Силвър? — повтори неразбираемо Виктор, но на Уайлд и беше станало ясно за кого говореше приятелката и-за пиратите… Ами, да! Пиратите!

— Знам от къде ще вземем пенецилина-каза изведнъж тя обнадеждена, като се обвиняваше мислено, че не се бе сетила по-рано. Ксев, Мартин и Виктор я погледнаха неразбираемо и момичето продължи-От пиратите! Нали те имат кораб и би трябвало в него да има лекарства и разни такива… — после допълни, като срещна несъгласния поглед на Ричърд-Това е единственият ни шанс!

Сърцето и заби по-бързо. Значи все пак отново щеше да види Джон. Обаче в миг Надеждата и се изпари толкова бързо, колкото се бе и появила. Капитанът и бе споменал, че именно днес те отплаваха.

— Тогава… да вървим-рече, явно против волята си, Ксев.

— Не… Няма смисъл-думите сами се изрониха от устата на русокоската-Сигурно вече са заминали… Поне Джон така каза вчера.

— Нищо не ни пречи да пробваме! — не се отказваше Виктор, пък и честно казано оптимизмът му бе заразителен.

Всички се приготвиха за „голямото издирване на пиратския кораб“. Е, почти всички. Ксев реши да остане и да наглежда Рейчъл, докато другите се бавеха.