Читать «Кървав сън» онлайн - страница 48

Един по един приятелите започнаха да заспиват. Но неприятностите никога не закъсняват… алкохолът винаги е способен да замъгли съзнанието на човек и макар тук да ен можеше да навлече кой знае какви неприятности като катастрофи и пожари, то пак показваше и своята отровна страна.

На сутринта всички с изключение на рейчъл се събудиха рано. Главите ги боляха, кой заради шумотевицата, кой от алкохола, но главоболие имаше. Ксев и Ашли бяха утишли до морето за да донесът малко вода с която да спретнат приятен номер на Рейчъл.

— Сега ако не се събуди няма какво друго да направим-кикотеше се Ашли. — Ще броя до три…

Двете момичета се спогледаха, точно когато щяха да лиснат пълното със солена вода палмово листо в/у приятелката си, Мартин ги спря.

— какви ги вършите… инфаркт ли искате да получи?

Двете момиччета подскочиха стреснато изтървавайки листото на земята.

— А ти нас ли искаш да докаераш до инфаркт? — извика сърдито Ашли опряла ръка в/у сърцето си. — Уфф сега ще я събудя-тя застана на колене до спящата Рейчъл и започна да я буди. — рейч, Рейч… ставай послапалнке… хайде… Рейч-момичето погледна мнително към спящата. Момичето постави ръка ан челото на Блейкли и изпищя.

— Какво има? — до нея застана Ксев.

— Господи Рейчъл е вдигнала страшна температура-извика ужасено Ашли и започна да кърши ръце.

— Стига на дали е нещо сериозно-Ксев протегна ръка и докосна челото на приятелката си. — От какво ли може да е… вчера бе здрава?

— От това-за пореден път изписка Ашли и посочи остатъците от „платото“ с плодове.

— Какво? — неразбираше Ксев.

— Рейчъл е алергична към киви… ако е яла… бе достатъчно пияна, че да не забележи-ужаси се русокоската.

Виктор, който също бе излязал навън, но поради лични причини-"да си проветри лицето", примерно, се върна и скупчилите се приятели около Рейчъл успешно привлякоха вниманието му.

— Какво става тук? Какво и е на Рейчъл? — попита момчето, като се смръщи.

— Киви-пророни едвам Ашли и се обърна към него. Обаче явно Виктор и представа си нямаше за какво говори тя и по лицето му се изписа гримаса, сякаш той си мислеше, че Уайлд още не я е пуснало от вчера.

— Виждам, че е киви-отвърна Магкрегъри.

— Не, не разбираш-поклати глава русокоската и след това допълни-Киви и Рейчъл-после обаче някак думите и прозвучаха по-глупаво и несвързано, отколкото бе предполагала. Виктор хвърли поглед, зовящ за помощ към Ксев и Мартин, което бе явно доказателство, че момчето все още отказваше да възприеме думите и.