Читать «Кървав сън» онлайн - страница 47

— Спокойно. Сега си в безопасност, повече никой няма да те докосне. Никой! — омразата му към пиратите се удвои и се смеси с голямо количество гняв. Той силно стисна зъби сякаш едва се сдържаше да не убие някои от тях.

За късмет на пиратите нито един не се мерна пред погледа на бясното момче. След като Ксев се поуспокои, двамата с Мартин се отправиха към ямстото където ябах оставили приятелите си. Останалите трима стояха небодвижно, сякаш бяха вкаменени, изглежда никой не желаеше да покаже притеснението си. Не бяха инали и 10 минути, когато Ксев и прегърналият я през раменете Мартин се появиха. Очите на момичето бяха зачервени от плач, но въпреки всичко изглеждаше доста по добре.

— Ето ви и вас-сопна се Ашли, но си личеше, че се бе поуспокоила, за имзиналите минути тя бе прихванала навика ан Рейчъл д апотропва с крак в ритъмът на някаква мелодия… сигурен признак, че бе изнервена.

— Хайде да намерим място където да пренущуваме-поде Рейчъл и следвайки Мартин се отправиха към близкият залив, достатъчно далеч от пиратите.

Когато стигнаха там, момичетата се захванаха да събират сухи клонки за огънтя, а момчетата да строят подслон от палмови листа.

— Същински робинзоновци-подметна през смях Виктор докато окичваше главата си с водорасли, и се опитваше д аразведри обстановката.

Изглежда опита му бе успешен макар и за кратко.

Ноща щеше да бъде студена, нищо по-добро не предвещаваха и червените облаци за денят.

— Какво ще кажете да се посгреем? — попита Виктор и дяволита усмивка се разля по лицето му.

— Какво имаш предвид? — попита Мартин, който през последните няколко минути сякаш не бе там.

— Ами това-незнайно от къде Виктор извади две бутилки ром.

— Уау… това пък от к’де го взе? — попита Мартин и погледна шаштисано бутилките върху чиято повърхност отраженията на пламъците от огъня си играеха гонейки се.

— Ами от пиратите… нали излязох да се поразходя и случайно открих избата… реших да се почерпим и така… — обясни момчето.

— Аз… аз… не обичам ром-отсече Ашли… това и напомни са Джон и онзи първи път в каютата му, когато той я заля с ром.

— Аз пък няам да откажа-отвърна Рейчъл и бегла усмивка се появи по лицето и. За никой не бе тайна, че силните питиета и бяха слабост.

Блейкли взе шишето от Виктор и изпи една доста голяма глътка.

— Страхотно-заяви момичето и подаде към Ксев, която оабче си оставаше все така унила.

— знаете ли какво-изведнъж се сети Мартин-Аз не съм приготвил десерта… Виктор изпече заека, редно е аз да усигоря десерта-той хукна към вътрешноста на джунглата.

— Този луд пък на къде отиде? — учуди се Виктор и отпи жадно от рома.

Половин час по-късно Марти се върна с едно огромно палмово листо отрупано с нарязани плодове, изглежда бе използвал някой от пиратските ножове.

— Уау-бе ред на Виктор да се изуми-Страхотно… тук сигурно има от всички видове цитросови плодове-погледът на момчето блестеше, а една от бутилките ром вече се дъркаляше по пясъкът. Но не смао погледът на Виктор бе необичайно весел, за създалите се ситуации, изглежда Ашли по време на дилемата дали да замръзне или да пийне малко ром също бе попрекалила с питието и сега шумно обясняваше колко симпатичен всъшност бил Джон-пирата. Рейчъл се кикотше като луда. Личеше си, че единствената която не бе прекалила бе Ксев, която бе пийнала съвсем малко и то смао защото приятелите и я бяха накарали. Всички се нахвърлиха на плодовете. Вечерта бе необичайно приятна. Наоколо нямаше и следа от пиратите, щурците пееха, тийновете имаха достатъчно алкохол, а огънят игриво подскачаше в импровизираното огнище. За хора които рядко бяха излизали сред природата 5тимата се справяха доста добре. Изглежда тази катастрофа бе събудила дивото в тях.