Читать «Кървав сън» онлайн - страница 46

Всички вървяха тихо и мълчаливо като следваха плътно Мартин и Ксев и се надяваха те да знаят къде отиват. Всъщност вече нямаше значение. Ашли понечи да поспори и подхвана Ксев:

— Не мислиш ли, че беше малко глупаво да напускаме кораба! Така или иначе на този забравен от Бога остров ще си умрем, там поне щяхме да оживеем, пък и капитана…

Ала Ксев не я изчака да довърши. Всъщност никой не знаеше какво се бе случило с нея, дали някой я бе наранил дори и Мартин, който през повечето време беше до нея. Едно бе ясно на кораба се е случило нещо, което караше момичето да бяга…

— Чуй ме добре Ашли, щом искаш да си се върнеш на кораба и да си легнеш пак в каютата на капитана, заповядай — тя й посочи с ръка обратния път, сякаш й отваряше врата на ресторант. — С теб може да са се държали мило и любезно, но с мен не! Нямам намерение да се връщам на онзи кораб и… и отново да изживея ужаса, само защото ти харесва да се целуваш с онзи ужасен пират!

При тези думи Ксев ядосано й обърна гръб и затича напред. Ашли я погледна смаяно, а Рейчъл се опули. Виктор само хвана ръката на Ашли, която реши да отиде при приятелката си за да я спре.

— Остави я. — посъветва я той тихо.

Мартин само хвърли бърз поглед на рейчъл и най-вече на Ашли, след което веднага се затича сред Ксев.

— Ксев почакай!

Сийбърг бе прекалено на пред и за това на Мартин му се наложи доста дълго да тича докато я стигне. Момчето се ориентираше само по стъпките й.

Едва когато се измкъкна от многото трънаци Мартин я видя. Ксев стоеше на брега близо до вълните и бе паднала на колене. Сълзите й вече не можеха да се сдържат и самотния бряг се огласи от неутешимия й плач. Мартин се приближи с тихи стъпки и седна на пясъка до нея. Опита се да види лицето й, ала не успя и за това промуши ръката си около ългата й коса и я отмести.

— Ксев?

Никакъв отговор, само плач.

— Какво се е случило?

Отново никакъв отговор. Постоя така още няколко секунди и започна да дърпа роклята си. Мартин я погледна учудено. Момичето скъса ръкава и деколтето си и тогава Мартин разбра. По тялото й имаше множество рани, сякаш бяха правени от остър нож. Все още бяха червеникави и явно я бояха, защото когато мартин ги докосна момичето леко потръпна.

— Кой ти стори това?

Отново никакъв отговор. Явно не искаше да говори за това и вместо повече са я разпита той я прегърна силно и я целуна по челото.