Читать «Кървав сън» онлайн - страница 45
Александър Кирилов
Джон бавно отвори очи… над него стоеше Силвър, който изглеждаше разтревожен… Джон докосна врата си и усети ужасна болка…
— По дяволите… какво стана… — обърна се той към приятеля си…
— Еми не знам точно обаче нещата са много… — след това се замисли… —ужасно много лосхи…
Джон се огледа… той усети как стомахът му се свива… в стаята я нямасхе…
— Къде е Ашли… — попита разтревожен той…
— Точно за това искам да поговорим… — Силвър масажираше с ръка своята цицина получена оот стеченията на обстоятелствата през тази вечер… — отново избягаха…
— Мамка му-ядоса се Джон… — какво им направих този път…
— Според мен не ти си причината… — прекъсна го Силвър… — по-скоро според мен те си мислеха че това е само затишие пред буря… предопалагали са че това е най-вероятно капан…
— И къде забога ще отидат…
— А най-лошото Рейн е… — продължи брат му…
„Явно сраховете ми се сбъднаха“-помисли си Джон досещайки се за следващите думи…
— Най лошото е че екипажът тръгна след тях…
Джон който вече се беше изправил и стоеше до бюрото си затвори очи, ругаейки… той блъсна по масата… извади отново ценния си тютюн сви си цигара и запали… когато беше изнервен това беше най-доброто решение…
— Според теб какво трябва да направим… — посъветва се той със Силвър…
— Не знам братко… — мъжът погледна надолу… и двамата се чувстваха безпомощни…
Джон взе сабята си и каза:
— Тръгваме след тях… ако трябва ще избия целия си екипаж за да ги спася… — и излъга-те може би се единствения ни шанс за измъкване… — не знаеше защо го прави… може не искаше да показва чувствата на брат си… той нахлупи шапката си и двамата с Силвър излязоха от каютата тичайки… изведнъж те чуха глас на палубата…
— Успяха да се измъкнат… — след това някой се изплю… Двамата братя въздъхна облекчено… очевидно пиратите се бяха отказали от търсенето и се бяха завърнали… те се показаха на палубата и видяха екипажът, който тъкмо се беше прибрал…
— Намерихте ли ги… — попита ги Джон…
— Не капитане… — отговори му Хук… след тези думи Силвър и Джон се облекчиха съвсем… явно все пак бяха успели да се скрият…
— Но капитане… — продължи Едноръкия… — утре ще продължим търсенето…
Джон го погледна свирепо и изкрещя:
— Няма да продължавате нищо… от утре ще започнем да стягаме кораба за пътуването… съмнявам се да остане време за това…
— Но капитане…
— Именно… — прекъсна го грубо Джон… —аз съм капитана така че ще ме слушате какво ви казвам… разбрахте ли ме… — след това се приближи към Едноръкия и допря върха на сябята си на гърлото му… — разбрахме ли си…
Едноръкия кимна… Рейн посочи всички с сабята си и те му отговориха…
— Да капитане…
Джон се обърна и се запъти към каютата си следван от брат си…
Докато пиратите се терзаеха, за дето не за успели да хванат пленниците, самите те се спотайваха някъде в тъмната гора на малкия остров. Ашли и Рейчъл в началото бяха бесни на Ксев и Мартин, но в края на крайщата разбраха, че те са го направили за тяхно добро и вината им до някъде се смекчи. Ако до сега са нямали късмет, то поне сега ако не друго на вън не бе толкова студено колкото беше миналата нощ(преди да се срещнат с пиратите). Е ако това все пак можеше да му се нарече късмет. Мартин и Ксев вървяха най-отпред и не говореха. Виктор, заедно с Рейчъл и Ашли вървяха зад тях като от време на време се чуваше някое
