Читать «Кървав сън» онлайн - страница 31

Джон я погледна и разбрал какво гледа стана явно ядосан… приблийи се до нея и каза с треперещ от гняв, но явно и от нещо друго, глас:

— Не я гледай… — каза той тихо…

— Моля-стресна се Ашли, защото не го беше забелязала…

— НЕ Я ГЛЕДАЙ-извика капитанът… взе портретът и го мушна в джоба си… той блъсна масата и седна все още треперещ върху пода, облягайки се на една от стените на каютата… Ашли забеляза, че върху челото му пулсира яростно вена…

„Какво направих“ — питаше се тя…  — „С какво го ядосах… по дяволите какво ми пука на мен“ — прекъсна тя мислите си…

— Лягай — каза и той…  — Легни на проклетото легло…

Ашли се ядоса… предполагаше какво ще се случи…

— Няма да легна…

— ЛЕГНИ НА ЛЕГЛОТО-извика отново той… стана и я блъсна… за учудване на Ашли леко… тя падна в мекото легло… той се приближи до нея целуна я и, измъквайки от някъде въже завърза ръцете й за леглото… той се изправи отиде до бюрото си, запали цигара и захлупи лицето си в шепи…

Виктор и Мартин бяха стигнали отдавна малката пещера и макар, че беше ранен Виктор бе събрал достатъчно храна за няколко дена и беше успял леко да поприкрие отворът на пещерата.

— Ще отида малко да поразуча. Може да намеря нещо друго за хапване ще ни омръзнат бананите и кокосовият сок. — каза Виктор който си бе махнал нормалният колан и на негово място бе сложил пиратски който бе взел от един от мъртъвците. Взе сабята в ръка и даде на Мартин зареденият пистолет.

— Можеш да стреляш 6 пъти мисля след което трябва да преминеш на ножовете за хвърленя и след това ако си жив на сабята.

— Благодаря за съвета, но не мога да хвърлям ножове. Ето ти ще се справиш сигурно.

— Ще ги сложа във тази торбичка дет е закачена отзад на колана. — Виктор сложи във нея ножовете и я завърза, след което излезе от пещерата, прикри отворът и тихо криещ се във сенките той запристъпва през джунглата.

Отначало Ашли не знаеше какво точно чувства в момента: гняв, раздразнение или направо ярост. Първо: този пират отново я беше целунал и второ тя за пореден път се намери с въжета около китките си. Е, поне този път не бяха чак толкова стегнати, опита се да се успокои момичето и се взря в Джон. Очите и не го изпускаха от поглед в продължение на няколко минути, ала Рейн с нищо не показваше, че бе забелязал това. Той просто пушеше нервно цигарата си и се стремеше да не поглежда към Уайлд. Ашли присви очи и се размърда малко в леглото, ала отново не привлече вниманието му. Тогава, вече изгубила всякаква търпеливост, попита:

— Коя беше тази на снимката?

— Никоя-кратко отвърна капитанът и дръпна отново от свитата преди малко цигара. Изглеждаше странно нервен.