Читать «Кървав сън» онлайн - страница 32

— Как никоя? — държеше на своето Ашли-Всеки човек си има име или може би теб не те интересува това и направо целуваш хората… — тя натърти особено много на последните думи. Отново бе започнала да се ядосва. Това вече привлече вниманието на Джон. Той се намести на стола си, като го извъртя с облегалката пред него и отвърна:

— Ти си много упорита. И освен това знам как се казваш-Ашли Уайлд, нали? — бегла усмивка премина по лицето му.

Сега Ашли се стъписа. От къде този тук знаеше това? Определено никой от подчинените му не бе информиран за първото и име, а камо ли пък за фамилията. Момичето дълбоко се съмняваше, че някой от приятелите и го беше издал. О, ами, да! Сети се тя… Приятелите и! Джон беше казал, че те били пуснати, но тя, прекалено заета да се ядосва, съвсем беше изключила за това.

— Ти каза… — започна тя-Каза, че някой бил пуснал приятелите ми… Как така?

— Брат ми ги пусна-отвърна нехайно пиратът и Ашли забеляза как той си сипа от бутилката ром до него. — Уважам го, но не мога да не кажа, че е глупав и не оценява какви са истинските неща, заради които се живее.

Уайлд се изсмя пресилено.

— И какви са? — попита ядно тя-Ром, жени и обиране на други кораби?

— В общи линий-Джон поклати глава-Като се замисля… Ти наистина си огън момиче.

Ашли го гледаше втрещено.

— Ти определено имаш нещо сбъркано в ценностната система… — заяви крайната си оценка след малко.

Беше ред на Рейн да се разсмее. „Ммм, има чаровна усмивка“-помисли си Ашли, ала в следващия момент и се прииска собственоръчно да си зашлеви един шамар. Но нямаше тази възможност, поради две причини: беше завързана, пък и вниманието и сега бе привлечено към ставащия от стола пират.

— Къде отиваш? — попита, без особен интерес към отговора, Ашли.

— На леглото.

— Моля?! — не разбра момичето-Аз съм на леглото.

— Да, тъкмо щях да ти кажа да мръднеш малко по-наляво, за да ми направиш място.

— И дума да не става-стряза го Ашли-Ако ти ще спиш на леглото, то аз отивам на пода.

— „Аз отивам“… При тебе няма такъв израз-добре-познатата ехидна усмивка се появи на лицето на капитана. — Или може би искаш още ром?

Русокоската видно се намуси, но не каза нищо повече. Тя смърщена наблюдаваше как пиратът ляга от дясната и страна и придърпва част от завивката към себе си.

— А, така-каза след малко той, пренебрегвайки гримасата на момичето. Ашли усети ръката му на кръста и. Тя се извърна и срещна погледа му. След което се мръдна в ляво, оставайки разстояние по между им.

— Нали ти трябваше повече място-каза тя и се усмихна нагло. Пиратът се смръщи, ала пак се приближи към нея. Изглежда я предизвикваше, ала момичето нямаше никаквото намерение да се предава. Отново се премести в страни и тогава се чу едно ТУП!

— Ооох! — Ашли се бе изтърсила от леглото и въжетата се бяха впили ядно в китките и. Джон се разсмя. Но Уайлд не му обърна внимание, защото бе напипала нещо в джоба на якето, с което в момента беше(Виктор и го бе дал при огъня). Тя напипа… камата! Значи все пак имаше имаше начин да се измъкне оттук.