Читать «Кървав сън» онлайн - страница 30

Берта изкриви уста, сякаш изненадана от възпитания език на капитана.

— Ъъъ… да-опомни се след малко тя и понечи да напусне каютата, когато чу зад себе си гласа на Джон:

— Ахм… Берта, простих ти за динамита и Лъвската паст, но… защо не си я развързала? Как ще яде, като ръцете и се вързани? Както и да е. Свободна си.

Рейн се наведе да отвърже Ашли, а пред това време „готвачката“ се изниза и запъти на някъде. Уайлд погледна ръцете си-имаше червени ивици по тях, където се бяха впивали въжетата. Изглежда и капитанът бе забелязал същото. Той отиде до близката етажерка и я отвори, като извади бинт. После отново се наведе към Ашли и взе дясната и ръка в своята, но Уайлд се отдръпна. Джон я изгледа, както се казва, изпод вежди. Той се подразни от това. Ясно го показа, като и подхвърли бинта и каза:

— Като си толкова упорита, превържи си ръцете сама.

— Хубаво и без това нямах намерение да ям тази пумия-не му остана длъжна Ашли и погледна с отвращение чинията до нея. Тя грабна бързо бинта и след около пет минути ръцете и вече бяха превързани. Джон се изненада-беше очаквал едва ли не момичето да се омотае цялата, незнаеща как се борави с това. Той се усмихна, този път обаче усмивката му не беше нито ехидна, нито злорада.

— Ако искаш… — започна той. — Можеш да седнеш и да ядеш при мен.

Рейн посочи с ръка бюрото. Без момичето да забележи там бяха сервирани(от Берта вероятно)блюда, изглеждащи много по-вкусно от нейното. Ашли усети как гладът бушува в нея с пълна сила. Не и остана друго и тя се съгласи…

Междувременно

Рейчъл и Ксев вече се бяха отдалечили достатъчно. Небето ставаше вс епо мрачно и по мранчо. Първите звезди вече се открояваха на черният фон, а едри капки дъжд започнаха да валят.

— Трябва да се скрием някъде за презноща ако не искаме да хванем брохопневмония-каза кисело Ксев.

— Добре-съгласи се механично Рейчъл. Личеше си, че макар да бяха далеч от кораба нейните мисли все още бяха там, изведнъж момичето се спъна и след миг се озова лице в лице с вече изстиналият труп на единят от пиратите. Момичето изпищя и се отдръпна.

— Рейч добре ли си? — попита притеснено Ксев.

— Д-да мисля че съм добре-едвам измънка чернокосата треперейки от страх.

— Тези двамата са мъртви-зашепна Ксев.

— Благодаря разбрах го и сама-измърмори Рейч.

— Това значи, че момчетата са живи-досети се Ксев-Хайде да се махаме от тук-тя задърпа Рейчъл към планината.

Въпреки, че капитанът беше… мил… Ашли предполагаше че това е сапо затишие пред буря… двамата ядяха тихо… всъщност Ашли ядеше тихо… капитанът Джон направо умиташе…

— Явно си много гладен а? — подметна така иронично Ашлим, че както самата помисли, и на глупавият пират би се досетил какво намеква…

— Да… — отговори й дъвчейки капитанът… той преглътна-поради буря корабът ни се отклони доста от курса… това не беше предвидено затова и провизиите ни бяха почти свършили… така че имаше как да го кайа… всъщност разпределяхме храната…

— Аха-отговори не особено заинтриужана от разказа му русокоската… картата вече беше по-близо тя извърна глава и се вгледа внимателно в нея… да правилно беше прочела… намираха се на Мистичния остров… там беше и лъвската паст… а на другия бряг на острова, който беше доста голям имаше някакво градче… името му беше написано с много ситни букви и тя не успя да го прочете… в този момент нещо привлече погледа й… тя се взря… беше някакъв малък портрет… явно на жена… тя насили очите си и макар че картината беше много прашна и доста малка тя осъзна че приличаше с едно на нея… беше руса…