Читать «Кървав сън» онлайн - страница 33

— Ще се качиш ли горе или предпочиташ да останеш там? — попита я Рейн, неподозиращ нищо.

— Тука си ми е добре-отвърна отвеяно момичето.

— Е, тогава лека нощ-свъси се Джон и се обърна на другата страна, с гръб към нея. След малко се чу омереното му дишане, като на заспал човек. Ашли точно и това чакаше. Тя извади камата и с доста зор сряза въжетата. Отвори тихо вратата на каютата, но преди да мине през нея се извърна към спящия пират. И все пак-той си оставаше привлекателен. Уайлд излезе в празния коридор на кораба и се запъти навън, без дори да подозира, че Джон всъщност се бе събудил и бе видял всичко. Той тръгна след нея.

Момичето тъкмо бе излязло насред джунглата, която изглеждаше много по-страшна пред нощта…

… когато пред нея се появи силует…

— Накъде си се запътила малката… — каза дрезгав заплашителен глас…

Макар, че беше много тъмно и не виждаше човека, седящ пред нея тя вече се досещаше кой е…

— Ти… — каза объркана тя… — но как-и се обърна към кораба…

— Мислеше, че няма да се усетя… ха… —подигравателно каза той… — знаех си че ще се опиташ да избягаш… да не ме мислиш за толкова тъп…

Но Ашли го прекъсна…

— Всъщност да-каза тя… При тези думи силуетът се размърда и пред нея се появи… Не това не беше Джон… това беше… да беше Рейн… но Рейн старши…

— Знаех си че не трябваше да оставям онзи жив… сега пълни главата на сина ми с глупости… да ви остави живи… ьа… срам за пиратите… а останалите да ги пусне… не съм виждал такова нещо… през всичките тези 39 години които съм обикалял моретата… а да го направи собствения ми син…

Ашли не знаеше какво да прави… тя направи крачка в страни, молейки се да остане незабелязана… явно обаче не стана така… Рейн старши я хвана за дългата руса коса и я дръпна на земята… след това и зашлеви шамар… Ашли усети топлата кръв ибиваща от току-що направената рана… тя я докосна с ръка… Възрастният все още я държеше за косата… той започна да я влачи към, както Ашли разбра кораба…

— Само да си взема сабята… — мърмореше си той… — ще ти покажа аз на теб, а и на сина си и на онзи негов приятел какво трябва да се прави със заложници…

Ашли и идеше да изкрещи от болка, но знаеше че така ще му направи удоволствие и стискаше зъби…

— По дайте я насам капитане… — чу се друг глас… Ашли отново позна на кой е…

— Дръж Берта… — тя усети как старецът я вдига и я подава… и други две ръце я хващат… те я хвърлиха грубо на палубата на кораба… тя забеляза как след като я беше оставила жената отиде да помогне и на Рейн старши… Русокоската разбра че това ще последната и нощ… на този кораб… изобщо жива… но явно съдбата не беше решила да стане по този начин…

— Хей какво правите вие там… — тя за първи път, откакто е тук се зарадва да чуе гласът на Джон… Рейн Младши… искаше й се да извика от радост но се сдърйа…

— Баща ми… Берта… Ашли… — той се наведе към момичето и я огледа… — добре ли си…

— Ще се оправя — отговори му не толкова дръпнато тя.

Джон се обърна… благодарение на бледата лунна светлина Ашли успя да види лицето му, което изглеждапе адски ядосано…